БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Преглед на търговията на Българска фондова борса за трето тримесечие на 2026 година

През третото тримесечие на 2026 г. и четирите изчислявани индекса от Българска фондова борса (БФБ) отчетоха повишение. Основният борсов индекс SOFIX се повиши през периода с 17.29% до 1476.29 пункта.

По-широкият индекс BG BX40, отчете повишение от 11.26%, а индексът BG TR30 с 8.19% до 1148.29 пункта. С ръст се представи и индексът на БФБ, отразяващ цените на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT с 4.71% до 242.91 пункта.

Общата търговия на регулиран пазар през периода беше в размер на 177 022 992 евро.

През разглежданото тримесечие на 2026 г. емисията акции на Шелли груп ЕД (SLYG) е с най-голям брой сключени сделки – 2 020, на второ място е Софарма АД (SFA) с 1 966, а на трето място е Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (BREF) с 1 701 сделки.

Прeз анализираният период дружеството с най-голям реализиран оборот е Еврохолд България АД (EUBG) с 23 174 883 евро, следвана от ТБ Първа инвестиционна банка АД (FIB) в размер на 22 678 368 евро.

Общият набран капитал чрез увеличение на капитала на БФБ през тримесечието е 41 390 224 евро.

Обща пазарна капитализация на всички пазарни сегменти на БФБ е 12 174 428 044 евро, като изменението спрямо предходното тримесечие е увеличение с 8.87%.

Оборотът на БФБ за деветмесечието на 2026 г. възлиза на 648 млн. евро и бележи ръст от 47.47% спрямо същия период на миналата година посочват от борсовият оператор.

За деветте месеца на 2026 г. оборотът на Борсата надхвърля нивото от 2025 г., което беше най-високото за последните 12 години.

На 21.09.2026 г. от БФБ отбелязват, че оборотът достига близо 617 млн.евро към 18 септември, което надминава постигнатите резултати през цялата 2025 година в размер на 611 млн.евро. Значителен ръст бележат и сделките като броят им нараства с около 30% отново към 18 септември спрямо същия период на миналата година.

От БФБ посочват, че основният индекс SOFIX също расте устойчиво. Само от началото на тази година той се е повишил с 26%, а през изминалата 2025 година с 30%. През август тази година индексът на сините чипове на БФБ достигна и най-високата си стойност от януари 2008 г. насам.

Сред факторите за постигането на тези положителни резултати са пълноправното членство на България в еврозоната от началото на тази година, както и повишеният рейтинг на капиталовия ни пазар от международната компания MSCI. Катализаторите на растежа обаче се наблюдават още от 2024 г. насам.

Създаването на пазара за двойно листване EuroBridge, на който се търгуват акциите на Шелли и Сирма Груп, както и най-голямата облигационна емисия на Борсата на Еврохолд, все по-широката разпознаваемост на някои от българските публични компании, заедно с по-благоприятната инвестиционна среда в Европа, също оказват съществено влияние върху постигнатите резултати. Освен засилване на международния интерес, данните показват и по-висока активност от страна на новите индивидуални инвеститори, които като брой са нараснали близо 10 пъти в края на 2025 година и достигат 18 000.

На 26.08.2026 г. от БФБ информират, че прагът за набиране на капитал от българските компании чрез пазара за растеж на малки и средни предприятия - beam на  се увеличава с приетите последни законодателни промени, от 8 на 12 млн. евро.

Промяната е част от приетите изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародвани в „Държавен вестник“ на 7 август 2026 г.

От създаването си през 2021 г. пазар beam на БФБ продължава да се развива като пазар, който улеснява достъпа на малки и средни компании до капитал. До момента на него са осъществени 20 първични публични предлагания, чрез които е набран общ капитал от над 52 млн. евро, включително чрез увеличения на капитала.

Към днешна дата на beam се търгуват 19 емисии акции и 7 емисии облигации, което показва нарастващия интерес както от страна на компаниите, така и на инвеститорите.

На 17.08.2026 г. първата емисия облигации на пазар EuroBridge започна да се търгува едновременно на борсите във Франкфурт и България. Облигационната емисия на „Старком Холдинг“ АД, мажоритарен собственик на Еврохолд, на стойност 200 млн. евро е допусната до търговия на сегмент General Standard.

Емисията включва 20 000 облигации с номинална стойност 10 000 евро всяка и седемгодишен срок до 8 април 2033 г. Средствата от емисията са предназначени за инвестиции в дългови и капиталови финансови инструменти, придобиване на компании и подкрепа за развитието и оптимизирането на дружества от групата. Листването на EuroBridge има за цел да осигури достъп до по-широк кръг потенциални инвеститори и да допринесе за формирането на пазарна стойност на ценните книжа.

В момента на EuroBridge Market се търгуват още две емисии акции - на компаниите Шелли и Сирма Груп. Данните на БФБ показват, че за 2 години, комбинираният оборот на Шелли на българския и германския пазар е нараснал почти 3 пъти. От €47,47 млн. през годината преди старта на EuroBridge до €138,02 млн. през втората година - увеличение със 190,7%.

Сирма Груп, която през февруари 2026 г. се листна на EuroBridge, вече отчита първите положителни резултати от присъствието си на германския капиталов пазар. Само през първите пет месеца е реализиран комбиниран оборот от близо 2 млн. евро, като германският пазар постепенно започва да изгражда собствена инвеститорска активност.

Коментарът е на Ернесто Еленков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Обзор на пазарите за третото тримесечие на 2026 г.

Третото тримесечие на 2026 г. обърна посоката от второто. Деескалацията, която движеше пазарите през пролетта, не се задържа. След като преговорите между САЩ и Иран загубиха инерция, опасенията от прекъсване на енергийните доставки от Близкия изток се завърнаха и цената на петрола отново се повиши, като петролът сорт Брент се задържа над 100 щ.д. за барел през по-голямата част от септември. По-високите цени на енергията върнаха инфлационния натиск и повечето централни банки в развитите икономики повишиха лихвите си. Сред тях беше и Федералният резерв, за първи път от 2023 г. насам, с което се потвърди по-ястребовият тон, който зае още в края на второто тримесечие. Облигациите понесоха най-големия удар - доходността на 10-годишните щатски ДЦК се повиши с 82 б.п. до 5.28%, като през тримесечието достигна най-високото си ниво при затваряне от 2007 г. насам. Най-отличителната черта на периода беше разминаването между пазарите на облигации и акции – докато облигациите поевтиняваха, акциите в развитите пазари като цяло отбелязаха лек ръст (MSCI World +1.9% в долари), подкрепен от устойчивата икономика и силните корпоративни печалби.

В САЩ S&P 500 нарасна с 2.0%, като над 75% от търговските сесии приключиха на или в рамките на 2% от историческия връх на индекса. Dow Jones, от своя страна, се понижи с 2.7%. Зад умерения резултат обаче стоеше неравномерно представяне. Акциите с голяма капитализация компенсираха спада при тези със средна и малка капитализация. Компаниите с малка капитализация са особено уязвими в период на покачващи се лихви, тъй като по-голям дял от дълга им е с плаващ лихвен процент. По сектори енергийният беше най-силният с голяма преднина благодарение на по-високите цени на петрола, а информационните технологии също отчетоха силно тримесечие. Най-слаб беше секторът на комуналните услуги, тъй като по-високата доходност на облигациите намали привлекателността на дивидентите му.

Европейските акции изостанаха от глобалните. Немският DAX добави едва 0.8%, а френският CAC 40 загуби 5.2%. Повишенията на лихвите от ЕЦБ и по-високата доходност на облигациите породиха опасения за растежа и за пазарните оценки на акциите. Подобряващите се икономически перспективи и плановете за по-високи фискални разходи подкрепиха пазара, но инвеститорите се съсредоточиха върху краткосрочния ръст на печалбите и възможностите, свързани с изкуствения интелект, където Европа предлага по-малко пряка експозиция от САЩ и части от Азия. В еврозоната енергийният сектор беше най-силният, а най-слаби бяха недвижимите имоти и потребителските стоки извън първа необходимост.

В Япония разминаването между двата основни индекса се обърна спрямо второто тримесечие. Nikkei 225 се понижи с 4.7%, докато по-широкият TOPIX нарасна с 3.8% в йени (обща възвръщаемост). През юли пазарното лидерство се измести от акциите, свързани с изкуствения интелект и полупроводниците, към Value компаниите. Волатилността остана висока, включително заради координирана интервенция на Япония и САЩ на валутния пазар в подкрепа на йената, а ЯЦБ повиши лихвения си процент до 1.25%. Акциите на развиващите се пазари, от своя страна, отбелязаха лек спад от 0.4% в долари след силното първо полугодие. Южна Корея беше най-слабият сред развиващите се пазари  - акциите на производителите на памет коригираха рязко заради опасения около капиталовите разходи на най-големите доставчици на облачни услуги в САЩ (т.нар. хиперскейлъри) и засилващата се конкуренция от Китай.

На пазара на облигации тримесечието премина под знака на рязко покачване на доходностите по цялата крива: доходността на 2-годишните щатски ДЦК се повиши от 4.2% на 4.9%, а на 30-годишните достигна 5.6%, най-високото си ниво от 2002 г. насам. През септември Фед повиши лихвите с 25 б.п. до диапазона 3.75%–4.00% и сигнализира, че могат да последват нови повишения. Освен от паричната политика доходностите бяха повлияни и от предлагането на дълг. От началото на годината хиперскейлърите са емитирали над 200 млрд. щ.д. дългосрочни облигации, за да финансират изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект, като по този начин се конкурират с ДЦК за капитала на инвеститорите. В отговор на покачването на дългосрочните доходности Министерството на финансите на САЩ започна да изкупува по-дългосрочни емисии, което стесни разликата между дългосрочните и краткосрочните доходности, но не успя да обърне общата посока на доходностите.

В еврозоната ЕЦБ повиши депозитната си лихва с още 25 б.п. до 2.50% през септември, като продължи цикъла на повишения, започнал през юни, в отговор на инфлацията над целта, предизвикана от по-високите цени на енергията. Годишната инфлация в еврозоната достигна 3.2% през август при 2.0% година по-рано. Доходността на 10-годишните германски облигации се повиши със 73 б.п. до 3.59%, като през тримесечието достигна най-високото си ниво от 2011 г. Европейските държавни облигации изостанаха от глобалните, тъй като ЕЦБ пристъпи към по-агресивни повишения на лихвите, а инвеститорите се фокусираха върху по-високите фискални разходи на Германия и опасенията за държавния дълг, най-вече на Франция. Френските държавни облигации поевтиняха с над 5%, а спредът им спрямо германските се разшири до 119 б.п., достигайки най-високото си ниво от дълговата криза в еврозоната. Доходността на 10-годишните български ДЦК се повиши с 85 б.п. до 4.67%, а от началото на годината покачването е 90 б.п.

Суровините отчетоха силно тримесечие, водено от енергийния сектор, като цената на петрола сорт Брент приключи тримесечието при 98.03 щ.д. за барел. Корабният трафик през Ормузкия проток остана нисък, което ограничи износа на петрол и други продукти от Близкия изток. С повторното изостряне на конфликта беше повреден и саудитският тръбопровод Изток–Запад, по който Саудитска Арабия изнася петрол, заобикаляйки протока. Индустриалните метали поскъпнаха, а благородните метали отбелязаха по-скромен ръст. Златото получи подкрепа в средата на тримесечието след като Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще увеличи изкупуването на дългосрочен дълг, което оказа натиск върху долара.

Коментарът е на Виктория Траянова,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД