БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Преглед на търговията на Българска фондова борса за първо тримесечие на 2026 година

През първото тримесечие на 2026 г. повечето изчислявани индекса  от Българска фондова борса (БФБ) отчетоха повишение. Основният борсов индекс Sofix се повиши с 5.51 % до 1220.14 пункта.

По-широкият индекс BG BX40, отчете повишение от 3.49 % до 210.93, а индексът BG TR30 с 3.96 % до 1034.34 пункта. Единственият индексът на БФБ, отразяващ цените на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT отчете понижение -2.05 % до 226.18 пункта.

Общата търговия на регулиран пазар през периода беше в размер на 179 440 158 евро.

През разглежданото тримесечие на 2026 г. емисията акции Софарма АД (SFA) e с на-голям брой сключени сделки – 3 841, на второ място е Шелли груп ЕД (SLYG) с 3 264 и на трето е Сирма груп холдинг АД (SIRM) с 2 628.

През анализираният период дружеството с най-голям реализиран оборот е Градус АД (GR6) с 41 311 361 евро, следван от Фючър Кепитъл Холдинг АД (VEGA) e втора по реализиран оборот в размер на  17 316 444 евро, на трето място е Шелли груп (SLYG) с 10 362 491 евро през тримесечието.

Дружеството с най-голяма пазарна капитализация към края на тримесечието е Софарма АД в размер на 943 525 805 евро.

Общият набран капитал чрез увеличение на капитала на БФБ през анализираният период е 937 754 евро.

Обща пазарна капитализация на всички пазарни сегменти на БФБ е 10 560 520 815 евро.               

Първата търговска сесия на капиталовия пазар в евро беше официално отбелязана на церемония в БФБ на 05.01.2026 г. Беше отбелязано, че капиталовият пазар в България изпрати успешна 2025-а година с над 1 млрд. лева годишен оборот и очакванията на участниците и партньорите, че присъединяването в еврозоната ще разшири инвестициите в страната и международния интерес към пазара.

По време на церемонията беше подчертано, че търговията в евро е важна стъпка към по-висока прозрачност и по-лесен достъп на международни инвеститори до българския пазар. Отбелязано беше още, че по-ниският валутен риск ще подпомогне по-дълбоката интеграция на финансовите пазари на европейско ниво.

На 06.01.2026 г. от борсовият оператор обявиха, че годишният оборот на БФБ за 2025 г. достигна 1,20 млрд. лв. (611 млн. евро) и нараства с 23 % спрямо равнището си през 2024 г. Това е най-големия оборот за последните дванадесет години.

Броят на сключените сделки през 2025 г. на БФБ е 82 972 и също бележи увеличение от 7 % в сравнение с миналата година.

На 16 януари се проведе 25-ата церемония по връчването на Годишните награди на БФБ. По традиция БФБ отличи най-добре представилите се и постигнали най-високи резултати инвестиционни посредници и публични компании през изминалата година. През 2025 година от борсата открояват няколко важни етапа от развитието й:

Освобождаването от данъчно облагане на капиталовите печалби на пазар Beam при същите условия като тези на регулирания пазар на Борсата, както и приетите от Министерския съвет Стратегия и Концепция за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК), насочени към индивидуални инвеститори в страната са само част от акцентите. През миналата година беше създадена и компанията ИПО Растеж АД. По инициатива на Борсата и с участието на 8 инвестиционни посредници, дружеството успешно набра, чрез IPO, максимално обявения капитал от почти 6 млн. евро.

На 24 февруари 2026 г. акциите на Sirma Group Holding AD (Sirma) се търгуват вече и на Frankfurt Stock Exchange чрез EuroBridge Market – сегментът за двойно листване на български компании в Германия и България.
Беше организирана церемония по биене на камбана на пода на Франкфуртската борса, с което символично се постави началото на търговията на компанията в Германия. Събитието отбеляза успешното завършване на процеса по двойно листване и открива нови възможности за растеж в един от водещите финансови центрове в Европа.

На 26 март 2026 г. от БФБ, че програмата за растеж BeamUp Lab отново събра предприемачи, инвеститори и партньори по време на втората годишна среща, организирана от Българска фондова борса. Домакин на събитието беше Българската банка за развитие (ББР) – сред основните партньори на програмата BeamUp Lab, а във фокуса на дискусиите беше финансирането на растящи компании чрез инструментите на банката.

На 30 март 2026 г. БФБ интегрира графичните инструменти на TradingView, с което подобрява достъпа и значително разширява възможностите за анализ на пазара пред инвеститорите. TradingView е най-популярната платформа за графики в света и лидер в сектора на софтуерните решения за финансова визуализация.

Продуктовото портфолио на компанията включва водещи в своя клас графични решения, разнообразни търговски библиотеки, социална мрежа и множество инструменти, предназначени както за индивидуални, така и за корпоративни потребители.

Чрез новата интеграция българските и международните инвеститори получават достъп до висококачествени и интерактивни визуални инструменти, които подпомагат по-задълбочения анализ, позволяват по-добро проследяване на пазарната динамика и улесняват разбирането на движението на цените на българския капиталов пазар.

Коментарът е на Ернесто Еленков,

„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Обзор на пазарите за първото тримесечие на 2026 г.

Първото тримесечие на 2026 г. беше белязано от две коренно различни фази. В първата си част пазарите се движеха нагоре, подкрепени от устойчиви макроикономически данни и продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект. Тази тенденция обаче беше прекъсната рязко след избухването на военния конфликт между САЩ, Израел и Иран в края на февруари. Затварянето на Ормузкия проток, през който преминават близо 20% от световните доставки на петрол, предизвика опасeния за мащабен енергиен шок и преобърна очакванията за лихвените политики в развитите икономики.

Най-отличителната черта на периода при акциите бе рязкото разминаване между Value и Growth компаниите. Индексът MSCI World Value приключи тримесечието практически без промяна 0.7%, докато MSCI World Growth регистрира спад от 8.6% разлика, отразяваща едновременно ротацията към енергийния сектор и преосмислянето на оценките в технологичния. В САЩ S&P 500 спадна с 4.3%, а Nasdaq-100 загуби 5.8% - най-слабото тримесечно представяне за щатските акции с голяма капитализация от 2022 г. насам. В технологичния сектор се наблюдаваше разцепление - софтуерните компании бяха под натиск поради съмнения относно устойчивостта на абонаментните им бизнес модели в условията на ИИ, докато полупроводниковият и инфраструктурният сегмент се представиха значително по-добре. Най-добре представящият се сектор за тримесечието бе енергийният сектор с ръст от 38%, поради войната с Иран, докато финансовите, потребителските дискреционни и технологичните акции паднаха с около 9%.

Европейските акции също приключиха тримесечието в отрицателна територия като DAX се понижи 7.4%, а CAC 40 се понижи с 4.1%. Рязкото покачване на инфлацията в еврозоната от 1.7% през януари до 2.5% през март намали перспективата за по-нататъшно монетарно облекчаване и допълнително потисна оценките на акциите в региона. Единственото изключение сред водещите развити пазари представи британският FTSE All-Share, който реализира ръст от 2.41% в местна валута, подкрепен от значителното тегло на енергийния сектор в индекса.

Най-добре представилият се основен пазар на акции през тримесечието беше Япония, където индексът TOPIX нарасна с 3.6% в местна валута. Убедителната победа на управляващата коалиция на парламентарните избори в края на февруари засили очакванията за eкспанзивна фискална политика и подкрепи вътрешния пазар въпреки глобалната турбулентност. Акциите на развиващите се пазари (-0.5%) се представиха по-добре от развитите пазари като цяло (-4.5%) , което основно се дължи на Южна Корея и Тайван, поради силното търсене на полупроводници.

Пазарът на облигации през първото тримесечие на 2026 г. се оказа също толкова необичаен, колкото и пазара на акции. Индексът Bloomberg US Treasury Total Return приключи тримесечието с резултат от -0.04%, скривайки необичайните движения през периода. Краят на февруари бележи точката на най-ниските доходности на всички основни пазари едновременнo за първо тримесечие. Започването на войната доведе до преоценяване, което разкри фундаментално напрежение - кривата на доходността в САЩ отбеляза ръст от 32 б.п. при 2-годишните облигации и спад от 25  б.п. при 10-годишните, което отразява затрудненията на пазара да съчетае нарастващия инфлационен натиск, предизвикан от цените на енергията, с растящите опасения относно темповете на икономическия растеж. Федералният резерв запази лихвените проценти в диапазона 3.50%–3.75% и на двете заседания през тримесечието. Очакванията за понижение на лихвите, които бяха твърдо отразени в цените в началото на годината, напълно изчезнаха до края на тримесечието като вместо това пазарът започна да отразява възможността за ръст, заради високите цени на петрола през март.

Европа се представи по-слабо, като причината е структурна поради енергийната зависимост. Немските 2-годишни бундове отбелязаха най-голямото движение сред всички основни пазари като доходността им нарасна с 49  б.п. от 2.12% до 2.61%. Рязкото поскъпване на енергията повиши инфлационните очаквания в еврозоната, което от своя страна засили пазарните залози за повишения на лихвените проценти от ЕЦБ. На мартенското си заседание Управителният съвет на ЕЦБ запази депозитната лихва непроменена на 2.0% и ревизира прогнозата за растеж на еврозоната надолу до 0.9% за 2026 г. Доходността на 10-годишните бундове нарасна от 2.85% до 3.00%.

Пазарът на британски ДЦК беше най-слабо представящият се за тримесечието като 10-годишната доходност нарасна с 42 б.п. от 4.50% до 4.91%. BoE направи забележителен обрат от противоречивото гласуване 5 към 4 в полза на задържане през февруари до единодушно решение 9 към 0 на мартенското заседание, оставяйки лихвите непроменени на 3.75%. Комбинацията от устойчива инфлация на ниво от 3.0%, слаб икономически растеж от едва 0.1% на годишна база и енергийният шок оставиха британските ДЦК без подкрепа за по-голямата част от периода.

Япония показа съвсем различна картина. За разлика от всички други пазари, доходността на японските облигации започна да се повишава от началото на тримесечието, без никаква връзка с енергийния шок, предизвикан от войната в Иран. 10-годишната японска доходност нарасна с 29  б.п. до 2.35% в хода на постепенното затягане на политиката на ЯЦБ. 30-годишната доходност нарасна с 31 б.п. до 3.70%, отразявайки едновременно ястребовите сигнали на ЯЦБ на фона на засилените очаквания за фискална експанзия след изборната победа на управляващата коалиция през февруари.

Суровините реализираха изключително силно тримесечие, като индексът S&P GSCI нарасна с около 40%. Брент поскъпна с близо 90%, надхвърляйки 100$/барел през март. След военните действия в региона цените отбелязаха рязко покачване, като голямата част от корабния трафик престана да преминава през Ормузкия проток и остана там без алтернативен маршрут за продължаване на доставките на петрол от залива. Атаките срещу енергийната инфраструктура и заплахата от още нападения също допринесоха за повишаването на цените. Европейските цени на природния газ почти се удвоиха, отразявайки едновременно прекия енергиен шок и исторически ниските нива на европейски газови запаси. През януари златото отбеляза най-голям месечен ръст от времето на глобалната финансова криза, бележейки и най-високата стойност, до която е стигало някога. Въпреки това в края на тримесечието металът претърпя корекция от 11%, тъй като очакванията за по-високи лихви надделяха над традиционната му роля на убежище.

Коментарът е на Виктория Траянова,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД