|
Рекордни исторически понижения на основните финансови активи в условията на затегната парична политика и прогнози за рязко икономическо забавяне
Изминалото тримесечие се оказа поредното с изключително негативно представяне на финансовите активи след трудното начало на годината. Завърши най-слабото полугодие за пазарите на акции на развитите страни за последните над 50 години. Държавните ценни книжа също отбелязаха силни спадове, като отново не успяха да осигурят нужната диверсификация спрямо рисковите активи. Те бяха повлияни от допълнителните очаквания за значими покачвания на бенчмарковите лихви над нивата, които вече бяха отразени в предходното тримесечие. Средните пазарни прогнози за основните лихви на Фед и ЕЦБ се повишиха до около 3.4% и 1.3% за следващата година, но вече започнаха да бъдат инкорпорирани и бързи понижения след първото тримесечие в резултат на опасността от сериозно отслабване на икономическата активност.
Увеличените очаквания за агресивна политика на централните банки в следващите тримесечия и притесненията за растежа на световната икономика повлияха на оценката на акциите. Опасенията за наближаваща рецесия бяха засилени от натиска върху потребителите от по-високите инфлационни очаквания и повишените лихвени разходи по различни видове кредити.
Относително добрата новина е, че след сериозните спадове агрегираните пазарни оценки на пазарите на акции извън САЩ вече са под средните от 1990 г. насам. От друга страна е изненадващо, че въпреки все по-нарастващата вероятност за по-мека или сериозна рецесия в средносрочен план, повечето финансови анализатори очакват положителен ръст на корпоративните печалби през следващите тримесечия. Така към момента, един от най-големите рискове за по-нататъшна обезценка на пазарите на акции са евентуални разочароващи спрямо очакванията резултати на компаниите или продължаваща обезценка на все още скъпите в исторически план американски компании с добри перспективи за растеж.
Въпреки че нивото на безработица остава ниско, а растежът на номиналните заплати относително силен, потребителските настроения в САЩ значително се влошиха през периода. В негативен план се отразиха и твърдото намерение на Фед да постави инфлацията под контрол независимо от отражението върху икономическата активност на затягането на финансовите условия. Банката предвижда, че е достатъчно безработицата да се повиши до около 4%, за да бъде облекчен инфлационният натиск. Пазарните очаквания са за далеч по-високи стойности на безработица за постигане на желания ефект с оглед невъзможността за пълноценно въздействие върху предлагането от паричната политика. Вече се наблюдават и сериозни признаци за отражението на покачващите се лихви върху икономиката като спада на продажбите на жилища например. С цени на жилищата около 40% по-високи спрямо началото на 2020 г. и 30-годишните ипотечни лихви с ръст от 3% до 6%, продобиването на имот става все по-непосилно. Криза на имотите подобна на тази от 2007 г. обаче e малко вероятна с оглед високия дял на хората с фиксирана ипотека, по-малката експозиция на банките към високорискови заемополучатели и по-добрата им капитализация, както и сравнително ограничения брой на наличните за продажба жилища.
В Европа потребителското доверие също спадна драстично вследствие на инфлационния натиск и несигурните икономически перспективи. Най-големият риск пред европейската икономика остава редуцирането на газовите доставки от Русия, което доведе до силен ръст на енергийните цени, както и нарастващите опасения за директни ограничения и режим на снабдяването с различни комунални услуги в близко бъдеще, ако ситуацията продължава да се изостря. Пазарните участници очакват и относително агресивно повишение на лихвите от страна на ЕЦБ, а към средата на месец юни спредът между италианските и германските бенчмаркови книжа се разшири значително и поради прекратяването на програмите за изкупувания на активи от ЕЦБ. Последната реагира своевременно на тези процеси и спомогна за възстановяването на част от спадовете, като обяви разработването на т.нар. антифрагментационен инструмент, който да ограничи покачването на лихвите на периферните страни от Еврозоната. Индексите на акции в Европа продължиха спадовете си и отбелязаха понижения от над 10% през периода.
Китайските акции бяха едни от малкото представили се позитивно в резултат на облекчението на повечето от рестрективните мерки заради Ковид в страната, които се бяха отразили негативно върху икономическата активност през първото тримесечие на годината.
Няколко значими факти за резултатите на фианнсовите активи през първата половина (H1) и второто тримесечие (Q2) на 2022 г.:
- Най-слабото H1 представяне (около -10%) на 10-годишните книжа на САЩ в цялата история
- Най-слабото H1 представяне (около -20%) в номинално изражение на индекса S&P 500 от 1962 г. насам (в реално изражение – от 1872 г.)
- Второто най-голямо тримесечно понижение на S&P 500 (-16.5%) в историята след спада през последната четвърт на 2008 г. по време на ипотечната криза в САЩ
- Най-големият тримесечен спад на европейските държавни книжа през XXI в. (над -7%)
- Втори най-голям спад на Биткойн за тримесечие (-59%)
- Първо покачване в размер на 75 базисни точки на лихвения коридор от Фед от 1994 г. до сега
Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
