БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Разнопосочни движения на индексите на БФБ през първото тримесечие

През първите два месеца на годината се наблюдаваше по-скоро негативен тренд при цените на акциите, търгувани на БФБ. С началото на войната между Русия и Украйна този тренд се задълбочи и на 7-ми март станахме свидетели на най-ниската стойност на SOFIX от началото на годината – 538.96 пункта, или спад от 15.22%. След първоначания шок от старта на военните действия и наложените санкции на Русия започна възстановяване на цените акциите на световните борси, което се отрази и върху стойността на SOFIX. След 7-ми март до края на месеца най-старият борсов индекс у нас успя почти напълно да възстанови загубите от началото на годината и приключи тримесечието с минимален спад от 1.4%. Широкият BGBX40 отбеляза ръст от 1.18% за същия период, докато повишението при BGREIT бе още по-голямо – 6.74%.

От книжата, включени в състава на SOFIX безспорен фаворит бяха тези на „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. От началото на годината акците на двете банкови институции добивиха към стойността си съответно 55% и 33%. Двуцифрен ръст от приблизително 15% за периода отбелязаха и дяловете на „Химимпорт“ АД и „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. След публикуване на печалбата за изминалата година акционерите в „Адванс Терафонд“ АДСИЦ могат да очакват дивидент между 0.48 и 0.53 лева за акция. На обратния полюс останаха книжата на „Алтерко“ АД и „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД. След като станаха хит през изминалата 2021 година началото на настоящата не бе никак розово за акциите и на двете компании, които изгубиха съответно 23% и 9% от стойността си. На отрицателна територия приключиха и дяловете на „Доверие - обединен холдинг“ АД, „Монбат“ АД и „Софарма Трейдинг“ АД.

От останалите компании на БФБ забележителен ръст от 145% през последните три месеца регистрираха акциите на „Неохим“ АД, следвани от тези на „Агрия Груп Холдинг“ АД и „Зърнени храни България“ АД с ръст съответно от от 88% и 64%. Сред по-големите губещи се наредиха книжата на „Петрол“ АД, „Илевън Кепитъл“ АД, „ЕМКА“ АД и „ФеърПлей Пропъртис“ АДСИЦ.

На 21.03.2022 влезна в сила поредната промяна в състава на SOFIX, като на мястото на „ЕЛАНА Агрокредит“ АД влезе „М+С Хидравлик“ АД. От събитията на БФБ през изминалото тримесечие за отбелязване е първичното публично предлагане на акции от „Телематик ИБ“ ЕАД, проведено между 14-ти и 18-ти февруари. Целта на предлагането бе да се набере свеж капитал от минимум 20 млн. лева, но в крайна сметка дружеството успя да набере едва 16 млн. лева, пласирайки малко над 320 000 акции при цена от 50 лева за акция. Вторичната търговия с акциите на компанията също не стартира обнадеждаващо за новите акционери в „Телематик ИБ“ ЕАД. Спадът в цената им достигна 10%, но в крайна сметка към 31-ви март загубата им се стопи до 2.4%.

Коментарът е на Апостол Апостолов,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Значими понижения на повечето класове финансови активи в условията на глобални геополитически сътресения и рекорден инфлационен натиск

След много силното представяне на рисковите активи през 2021 г., първото тримесечие на настоящата година се оказа едно от най-трудните за повечето финансови активи от десетилетия насам. Икономическите предизвикателства, усилени от военната операция на Русия в Украйна и вероятността за по-агресивни покачвания на лихвите с оглед рекордните нива на инфлация, се отразиха негативно, както на акциите, така и на инструментите с фиксирана доходност.

Русия е един от най-големите производители и износители на много суровини и ескалацията на ситуацията в Украйна от края на февруари, безпрецедентните санкции спрямо руската икономика и финанси, доведоха до поскъпване на енергийните и други суровини до рекордни нива, утежнявайки допълнително инфлационните процеси, веригите на доставки и рисковете пред глобалния икономически растеж.

След рязкото поскъпване на петрола и цените на газа в Европа в началото на месец март, към края на периода те върнаха част от ръста си и се установиха съответно на 103 долара за барел и 121 евро/мВтч, което въпреки това представляваше покачване от 33% и 55% от началото на годината.

Пазарите на акции на развитите държави възстановиха голяма част от загубите си през втората половина на март, но все пак завършиха тримесечието със загуба около 5% спрямо понижение от около 7% на индексите на акции на развиващите се държави. В Китай отражение върху пазарите оказаха и ограниченията свързани с новите случаи на Омикрон, продължаващите опасения за регулациите върху технологичния сектор и влиянието на геополитическата обстановка върху икономическите взаимоотношения на страната със западните държави.

Във факторно отношение, компаниите от развитите държави с ниска пазарна оценка се понижиха само с около 0.5% за разлика от тези с перспективи за по-голям растеж, които загубиха около 10% за периода. Това отчасти се дължеше на факта, че доходността на 10-годишните щатски държавни книжа се покачи с 80 - 90 базисни точки и достигна ниво от 2.40%. Федералният резерв осъществи първото вдигане на лихвите от 2018 г. насам, а цените на глобалните облигации регистрираха рекордни спадове спрямо последните десетилетия в рамките на 6 - 9% за тримесечието.

От началото на годината уверенията на повечето централни банки, че инфлационният натиск ще бъде временен не се сбъднаха, и прогнозите за темпа и размера на лихвените покачвания и намалението на изкупуванията на активи се промениха значително. Започването на военните действия в Украйна и последвалият шок върху предлагането на редица суровини поставя дилема пред централните банкери – дали да действат агресивно спрямо инфлационните очаквания, или да са по-внимателни, за да не пречупят все още сравнително стабилните нива на растеж. Отчитайки неизвестността по отношение геополитическата ситуация и икономическите последици от това, за момента все пак изглежда, че те по-скоро считат инфлацията за по-непосредствената заплаха – в САЩ тя отбеляза 40-годишен връх от 7.9% на годишна база, а в Еврозоната се очаква да достигне 7.5% през април.

ЕЦБ потвърди, че извънредните изкупувания на активи за смекчаване на ефекта от пандемията ще приключат в края на месец март, а основната програма за монетарни улеснения постепенно ще бъде редуцирана и вероятно прекратена през третото тримесечие, ако икономическите данни дотогава не се променят съществено. Малко след това може да се очаква и първото повишение на бенчмарковата лихва от страна на ЕЦБ през настоящия икономически цикъл.

Една от малкото големи централни банки, която не затегна фактически и вербално монетарната си политика, бе Банката на Япония, която се съсредоточи върху рисковете пред икономическия растеж с оглед и на все още ниските нива на инфлация в страната от около 1%.

Европа - голям нетен вносител на енергийни източници от Русия, е един от най-засегнатите региони от конфликта Русия – Украйна, и продължаването му дълго време ще доведе до тежка икономическа криза на континента. От друга страна, все още значимите спестявания на домакинствата, акумулирани през последните две години, до известна степен биха могли да смекчат последиците от нея.

Анонсираните в началото на месец март от китайските власти икономически мерки, значителното подобрение в ръста на кредитите и потвърждението на целта от 5.5% за растежа на БВП през 2022 г., възстановиха част от доверието на пазарните участници и към края на периода немалка част от загубите на китайските индекси на акции бе заличена.

Наложените на Руската Федерация безпрецедентни по обхват и мащаб икономически и финансови санкции от западните държави (вкл. изваждане на редица руски банки от системата за разплащане SWIFT и рестрикции върху валутните резерви на Централната банка на Русия) доведоха до рязко обезценяване на руската рубла, срив и спиране функционирането на московската борса за две седмици в началото на март. Въведените от РЦБ извънредни мерки – повишаването на основната лихва до 20%, налагането на ограничения по капиталовата сметка, изискването по отношение на „неприятелските държави“ за разплащането на търговията с природен газ само в рубли и др. успяха да спрат обезценяването на валутата, и в края на тримесечието рублата се търгуваше на нива близки до тези преди военните действия.

Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД