Взаимните фондове (от англ. mutual funds) са начин за колективно инвестиране в ценни книжа на парични средства на множество инвеститори, с цел печалба от инвестициите.Началото на концепцията за колективна форма на инвестиране е положено през втората половина на 18 век, когато холандският търговец и брокер Адриан Ван Кетуич кани инвеститори да участват в сформирането на тръст, позволяващ на индивидуалните инвеститори с по-скромни средства да разпределят своите инвестиции. Следващата стъпка е направена в Англия близо век по-късно със законите от 1862 и 1867 година, регулиращи акционерните дружества. Те позволяват на инвеститорите да участват в печалбата на инвестиционна компания, като едновременно с това ограничават тяхната отговорност до размера на инвестирания капитал в компанията. Непосредствено след това, през 1868 г. в Лондон, е създаден и Foreign and Colonial Government Trust, който предоставя и на “инвеститор със скромни възможности същите предимства като големите капиталисти ... чрез разпределение на инвестицията в множество различни акции”. Първият истински взаимен фонд е създаден в началото на 20 век в САЩ (Бостън, 1924 г.) - Massachusetts Investment Trust. Новото при него е постоянното емитиране (издаване) на нови акции при наличие на нови инвеститори и тяхното обратно изкупуване при изявено желание от съществуващите акционери, както и ясните инвестиционни цели и ограничения. У нас, съгласно Закона за колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИС), взаимните фондове съществуват в две правни форми – дружествена и договорна. Дружествената форма, наречена инвестиционно дружество от отворен тип, е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска. Договорната форма, наречена договорен фонд, е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска от управляващо дружество. Макар и различни по форма, същността на инвестиционното дружество от отворен тип и на договорния фонд е една и съща.
Инвестициите във взаимни фондове са подходящи както за физически лица (индивидуални инвеститори), така и за юридически лица (корпоративни и институционални инвеститори), които временно или в дългосрочен план разполагат със свободни парични средства и търсят инвестиционна алтернатива на банковия депозит, която би им донесла по-висока доходност и същевременно е ликвидна (парите могат да се теглят при нужда, без да се губи натрупаната до момента доходност).
Няколко са основните критерии за избор на взаимен фонд, в който да инвестирате. Най-важните от тях са:
Инвестициите (дейността и портфейлите) на взаимните фондове се управляват от управляващо дружество. Управляващите дружества са акционерни дружества, лицензирани от държавен орган - Комисия за финансов надзор, и извършват дейността си под нейния контрол.
Управляващо дружество на Ди Ви Взаимни фондове е "Ди Ви Асет Мениджмънт" ЕАД, което към 31.10.2024 г. управлява и консултира управлението на финансови активи на стойност над 6,638 млрд. лева на големи институционални и множество индивидуални инвеститори.
Методите на инвестиране са основно два вида - пряк и косвен начин на инвестиране. Първият вид представлява вложение, при което инвесторът сам взима решения и сам подава поръчка за покупка / продажба на ценни книжа. За тази цел обаче инвеститорът трябва да разполага със свободно време, за да следи фондовите борси, да притежава съответните умения, за да взима най-подходящите инвестиционни решения, и не на последно място да разполага с голям портфейл, даващ възможност за една добра диверсификация (разпределение на средствата), която би намалила риска. Косвеният метод на инвестиране е влагане на индивидуални парични средства в общ взаимен фонд, чрез който управляващото дружество инвестира в различни ценни книжа. Предимствата на косвената инвестиция са, че инвеститорът поверява средствата си за професионално управление на финасови мениджъри, специалисти в областта на капиталовия пазар, които, анализирайки пазара и предлаганите на него книжа, формиратдиверсифициран портфейл с цел да намалят риска. Второто предимство на косвената инвестиция се състои в намаляване на разходите за брокерски услуги в резултат на обединяването на средствата и възможността за закупуване на по-големи пакети от ценни книжа (т.е. от икономическа гледна точка се постига икономия от мащаба и намаляване на транзакционните разходи).
Риск при инвестициите във взаимни фондове съществува, но той е пропорционален на и съобразен с доходността на фонда, т.е. колкото по-висока е очакваната доходност, тя би могла да се постигне с цената на по-голям риск, и обратно, ако очакваната доходност е в по-ниски граници, то и рискът на портфейла ще бъде респективно по-нисък. В зависимост от вида, взаимните фондове следват различна инвестиционнa политика – консервативна, нискорискова, балансирана или агресивна, която осъществяват при съответно ниво на риска. Това разнообразие от инвестиционни възможности позволява на всеки инвеститор да прецени каква доходност би искал да получи и при какво ниво на риск е склонен да инвестира. Едно от предимствата на взаимните фондове е, че активите в портфейла са много на брой и различни по вид, а индивидуалният риск на всеки актив е много по-висок от общия риск на портфейла, който е съставен от множество и различни ценни книжа.
Успехът на взаимните фондове в много от развитите страни зависи главно от законовата рамка и установените правила, които се прилагат последователно. В България нормативната рамка е дефинирана и съобразена с европейските директиви и е строго регламентирана. Регулиращият държавен орган е Комисията за финансов надзор, която упражнява документален и активен контрол върху дейността на взаимните фондове, които от своя страна са задължени ежемесечно да представят своите финансови отчети, както и отчети за ликвидността на формирания инвестиционен портфейл. Парите на инвеститорите са обособени в отделна структура (инвестиционно дружество или договорен фонд), различна от управляващото дружество, и се съхраняват в банка-депозитар. За увеличаване на сигурността на инвестициите влияние оказва и начинът, по който се структурира портфейлът на фонда, така че ако инвестицията в един финансов инструмент не е достатъчно печеливша или дори губеща в даден момент, инвестицията в друг инструмент от портфейла да компенсира това и като цяло портфейлът да носи добра доходност. Колкото повече и различни активи се добавят към един портфейл, т.е. колкото по-диверсифициран е той, толкова повече се намалява рискът. Гаранция за сигурността на инвестициите във фонда е и опитът на екипа, който управлява средствата. Не на последно място, инвеститорите разполагат с достъпна и прозрачна информация за дадения взаимен фонд, тъй като методите за управление на портфейла и рисковете от инвестиции във взаимен фонд са подробно описани в Проспект за първично публично предлагане на акции/дялове. Всеки инвеститор е необходимо да се запознае с този Проспект, преди да вземе инвестиционно решение за парите си. Разбира се, гаранция за парите на инвеститорите и за бъдеща доходност е подвеждащо да бъде давана, тъй като това означава да знаем със сигурност какво ще се случва на капиталовия пазар и в каква посока ще се променят цените на ценните книжа, в които фондът ще инвестира. Прогнозите и опитът на специалистите обаче са от особено значение за добрия резултат, а многообразието от инвестиционни продукти предлага възможност на всеки да прецени какъв резултат би искал да реализира и каква цена е готов да плати за това.
Това е най-често задаваният въпрос, от който се интересува всеки инвеститор. Доходността зависи главно от това в какъв тип взаимен фонд сте избрали да инвестирате (консервативен, нискорисков, балансиран или агресивен), в какви активи инвестира фондът, къде инвестира, какво е било състоянието на капиталовия пазар за периода и т.н. По-конкретно, доходността на взаимните фондове на УД "Ди Ви Асет Мениджмънт" ЕАД се формира от, първо, инвестиции в ценни книжа, т.е. приходи от лихви, дивиденти и, второ, нарастване стойността на ценните книжа (капиталова печалба).
Взаимните фондове са задължени най-малко два пъти седмично да изчисляват емисионна цена и цена на обратно изкупуване на акциите/дяловете си. Така всеки инвеститор може лесно да изчисли натрупаната до момента доходност по инвестицията си. Освен това, инвестицията във взаимни фондове е много ликвидна, т.е. при нужда или по желание на инвеститорите, част от или всички акции/дялове заявени за продажба могат бързо да се превърнат в пари. Това определено е предимство в сравнение, например, с банковите депозити, при които, ако сумата бъде изтеглена преди падежа на депозита, ще изгубите лихвата.
Колкото по-дълъг е периодът на една инвестиция, толкова по-голяма е възможността взаимният фонд да реализира по-висока доходност. Като цяло, инвестициите във взаимни фондове трябва да бъдат разглеждани като дългосрочни инвестиционни инструменти, но все пак можем да обобщим, че тези в по-нискорисковите взаимни фондове обикновено са с тенденция да бъдат по-краткосрочни, докато тези в по-рисковите фондове са съответно по-дългосрочни.
В тази връзка, инвеститорите е добре да се консултират какъв е препоръчителният период на инвестиране в даден фонд. Например, препоръчителният период за инвестиции във взаимните фондове на УД "Ди Ви Асет Мениджмънт" ЕАД съответно е:
Основните предимства са няколко: А) Професионално управление на инвестициите - Сравнително скромните средства на средния индивидуален инвеститор не му позволяват да използва услугите на професионалист по управление на индивидуален портфейл от ценни книжа, но събрани заедно във взаимен фонд средствата на множество индивидуални инвеститори формират един значителен паричен ресурс, за управлението на който е икономически изгодно наемането на професионален портфолио мениджър – управляващо дружество.Тези дружества са лицензирани от Комисията за финансов надзор, която е установила, че имат необходимите материални и човешки ресурси за осигуряване на инвестиционния процес. Б) Диверсификация - Диверсификацията означава разпределение на риска чрез инвестиране в много и различни ценни книжа. Това води до понижение на общия риск на портфейла чрез премахването на т. нар. уникален риск на всяка една инвестиция. Диверсификацията е лесна при голям портфейл от ценни книжа (взаимен фонд) и трудна, почти невъзможна, при малък портфейл (индивидуален инвеститор). В) Ликвидност - Ликвидността означава възможност бързо и лесно инвестицията да се превърне в пари без този процес да води до загуби. Взаимните фондове са задължени да изкупуват обратно емитираните от тях акции или дялове при изявено желание от страна на инвеститорите. Това става по справедлива цена, базираща се на т. нар. “нетна стойност на акция/дял”, която се изчислява, като от пазарната стойност на активите (ценните книжа), притежавани от взаимния фонд, се извадят неговите задължения и резултата се раздели на броя на акциите/дяловете в обращение. Важна особеност е, че сделките по емитиране (продажба) и обратно изкупуване на акции или дялове става по първата цена, която ще бъде изчислена след момента на подаване на заявката от инвеститора. Този принцип не позволява отделни настоящи или бъдещи инвеститори да “играят срещу” взаимния фонд, т.е. срещу останалите инвеститори. Г) Разнообразие от инвестиционни възможности - взаимните фондове имат различни инвестиционни цели и инвестиционни стратегии. Това голямо разнообразие позволява на инвеститора да избере този фонд, който най-точно отговаря на неговите инвестиционни цели. Най-общо казано взаимните фондове се класифицират в четири основни групи: a. инвестиращи в инструменти на паричния пазар (money market-фондове); б. инвестиращи в облигации и други дългови ценни книжа (bond-фондове); в. инвестиращи едновременно в акции и облигации (hybrid-фондове, като ДФ "Ди Ви Баланс") г. инвестиращи в акции (equity-фондове, като ДФ "Ди Ви Динамик").
Ограничения в размера на инвестицията няма, но инвестицията във взаимен фонд трябва да бъде поне равна на емисионната стойност (цената на продажба) на една акция/един дял на фонда. Инвестиционните дружества продават само цели акции, докато договорните фондове предлагат и частични дялове, стойността на които се изчислява до четвъртия знак след десетичната запетая.
На практика, рискът от премахване на валутния борд е изключително малък. Евентуално премахване на валутния борд би имало негативен ефект върху стойността на инвестициите само във случай че левът се обезцени спрямо еврото. За клиенти, които искат да избегнат този риск, Управляващо дружество Ди Ви Асет Мениджмънт предлага услугата хеджиране (елиминиране на валутния риск) на инвестициите в лева и евро, като разходът за подобна операция се определя динамично, спрямо текущите пазарни условия. Хеджирането представлява операция, при която се закупуват евро срещу левове с бъдеща дата, като по този начин се елиминира рискът от евентуална промяна на валутния курс.
Изпратете ни Вашите допълнителни въпроси на електронна поща office@dvam.bg и наш специалист ще Ви отговори в кратък срок.