|
Обзор на пазарите за второто тримесечие на 2026 г.
Второто тримесечие на 2026 г. се оказа почти пълно огледално отражение на първото. Основен двигател на пазарите беше не самият военен конфликт между САЩ, Израел и Иран, а неговата деескалация. Цената на петрола сорт Брент достигна връх от 120 щ.д. за барел през април, след което последва устойчиво понижение до 73 щ.д. в края на юни. На 17 юни, в рамките на срещата на Г-7, беше подписан Меморандум за разбирателство между САЩ и Иран, предвиждащ 60-дневно прекратяване на огъня и отваряне на Ормузкия проток. Примирието обаче се оказа крехко и на 25 юни атака с дрон срещу кораб предизвика размяна на удари между двете страни, а корабният трафик през протока остана значително под нивата отпреди конфликта. Въпреки това пазарите приключиха тримесечието с убедителни печалби, водени от възобновения ентусиазъм към капиталовите разходи, свързани с изкуствения интелект.
Най-отличителната черта на периода при акциите отново бе разминаването между Value и Growth компаниите, но този път в обратна посока. Индексът MSCI World Growth поскъпна с 18.9%, изпреварвайки MSCI World Value (+9.2%) с 9.7 процентни пункта - практически пълна компенсация на разликата от първото тримесечие. В САЩ S&P 500 нарасна с 14.9%, а Dow Jones с 12.9%, което представлява най-силното тримесечно представяне на щатските акции с голяма капитализация от 2020 г. насам. Технологичният сектор беше най-силният с ръст от близо 32%, докато енергийните акции изостанаха рязко след спада в цените на петрола. Сезонът на отчетите за първото тримесечие беше най-силният от години - 85% от компаниите в S&P 500 надминаха консенсусните очаквания при дългосрочна средна стойност от 73% . Прогнозите за ръста на печалбите на глобалните акции за 2026 г. бяха ревизирани нагоре с 11 процентни пункта до 27.6% от началото на войната.
Европейските акции възстановиха загубите си от първото тримесечие. Индексът MSCI EMU нарасна убедително, а германският DAX се повиши с 10.2%, докато френският CAC 40 добави 7.5%, подкрепени от деескалацията в Близкия изток и от възстановяването на потребителското доверие от априлските дъна. Най-силните сектори бяха информационните технологии, подкрепени от силни корпоративни отчети и оптимизма около изкуствения интелект, както и финансовия сектор. Енергийният сектор беше основният изоставащ, тъй като цените на петрола се върнаха към нивата отпреди избухването на военните действия между Иран, САЩ и Израел. Британският FTSE All-Share изостана значително с ръст от едва 5.4%. Същите характеристики на индекса - високото тегло на енергийния сектор и защитният му характер, които го подкрепиха през първото тримесечие, през второто действаха срещу него на фона на спада в цените на петрола и възобновения апетит към риск.
Япония и развиващите се пазари в Азия бяха най-силните пазари през тримесечието. Индексът Nikkei 225 нарасна с 37.2% до 70 062 пункта, докато по-широкият TOPIX добави 14.4% в местна валута - разминаване, което само по себе си показва колко тесен е кръгът от акции, движещи пазара, а именно тези свързани с изкуствения интелект. Йената остана слаба, достигайки най-ниското си ниво спрямо долара от близо 40 години, което подкрепи износителите, а ЯЦБ пристъпи към широко очаквано повишение на лихвения процент. Акциите на развиващите се пазари (+24.1%) отбелязаха най-силното си тримесечие от 2009 г., а MSCI Asia ex-Japan нарасна с 27.7%. Южна Корея беше най-силният пазар с ръст от 88% - най-доброто ѝ тримесечие от 1998 г. Ръстът беше воден от двата гиганта в производството на памет и полупроводници - акциите на SK Hynix се утроиха, а тези на Samsung Electronics се удвоиха, като и двете компании надхвърлиха пазарна капитализация от 1 трлн. щ.д. Тайван също се представи силно с ръст от 49%, воден от водещите си компании в производството на полупроводници на фона на устойчивите капиталови разходи на глобалните хиперскейлъри.
На пазара на облигации основен двигател бяха променящите се инфлационни очаквания, а не облекчаване на паричната политика. Доходността на 10-годишните щатски ДЦК нарасна с 15 б.п. до 4.47% въпреки спада на цените на петрола, тъй като устойчивите данни за пазара на труда и по-ястребовият тон на Федералния резерв ограничиха потенциала за понижение. Фед запази лихвените проценти в диапазона 3.50%–3.75% на всичките си заседания през тримесечието. Кевин Уорш встъпи в длъжност като наследник на Пауъл и председателства първото си заседание през юни, като както изявлението, така и пресконференцията бяха възприети като ястребови. Въпреки че лихвите останаха непроменени, тонът на FED сигнализира, че прагът за повишаването им се е понижил. В следващите месеци ключов въпрос ще бъде дали инфлационният натиск ще се разшири извън енергийния компонент.
В еврозоната ЕЦБ повиши лихвата по депозитното улеснение с 25 б.п. до 2.25% през юни - първото повишение след 11-месечна пауза и потвърждение на пазарните залози, формирани през първото тримесечие. Ревизираните прогнози показаха по-висока инфлация и по-слаб растеж, а Лагард подчерта, че политиката остава зависима от данните и не следва предварително определен път. Въпреки повишението, доходността на 10-годишните бундове се понижи с 14 б.п. до 2.86%, тъй като по-слабите перспективи за растежа и спадащите инфлационни очаквания подкрепиха цените. Немският дълг изостана от дълга периферните икономики в еврозоната – 10-годишните бундове реализираха обща възвръщаемост от 1.5%, докато италианските отбелязаха 2,5%, а испанските 1,9%, тъй като инвеститорите проявиха по-малко предпочитание към сигурните активи, след като геополитическите рискове намаляха.
Британските ДЦК бяха най-силно представящият се основен пазар през тримесечието с обща възвръщаемост от 2.1%, компенсирайки напълно загубите от първото тримесечие. Инфлацията се забави до 2.8% при консенсусни очаквания от 3.0%, а базисната инфлация се понижи от 3.1% на 2.6%, което намали вероятността за повишение на лихвите в близко бъдеще. BoE запази лихвата непроменена на 3.75% през целия период. Япония, от своя страна, продължи по собствената си траектория - ЯЦБ повиши лихвения процент с 25 б.п. до 1.00% през юни, първото увеличение от декември, а доходността на 10-годишните японски облигации се повиши до 2.7%, което направи JGB най-слабо представящите се сред основните пазари с резултат от -1.3%.
На кредитните пазари условията останаха конструктивни. Корпоративният дълг отбеляза положително тримесечие, като изпревари държавните облигации на фона на свиване на спредовете както при инвестиционния, така и при подинвестиционния рейтинг. Европейските сегменти изпревариха щатските - подинвестиционният рейтинг в евро добави 3.37% при 2.29% за долара, а по-слабият долар подкрепи дълговете на развиващите се пазари, които регистрираха силни ръстове. Заслужава да се отбележи, че кредитните спредове приключиха тримесечието близо до най-ниските си нива от десетилетия - в най-ниския квартил на историческия си диапазон - което предлага ограничена компенсация за поемания кредитен риск въпреки рекордните нови емисии от технологичния сектор.
Суровините отчетоха рязък обрат след изключително силното първо тримесечие. Индексът S&P GSCI се понижи с 11.4%, като енергийният сектор и благородните метали поведоха спада. Брент поевтиня с около 38% от върха си от 120 щ.д. за барел през април до около 73 щ.д. в края на юни, а WTI приключи тримесечието при 69.5 щ.д. Златото се понижи с 14.1%, а другите благородни метали също бяха под натиск, тъй като очакванията за по-високи лихви за по-дълго време надделяха над ролята им на убежище и над темата за обезценяване на валутите
Коментарът е на Виктория Траянова,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
