|
Рязка промяна на регионалното представяне през тримесечието спрямо тенденциите от последната година
Първите месеци на 2025 г. бяха турбулентни в геоикономически и финансов план и към момента няма основание да се очаква съществена промяна в близко бъдеще.
В началото на периода всеобщият консенсус беше за продължаваща доминация на щатските акции, като инвеститорите залагаха, че новата републиканска администрация ще подкрепи още повече темата за изключителността на американската икономика. Считаше се, че политиките, насочени към постигане на „САЩ над всичко“ и „Да направим Америка отново велика“, ще окажат допълнително негативно влияние за икономическото развитие на други части на света.
През първото тримесечие обаче нещата се развиха по почти коренно раличен начин от предполаганото. Покачващата се несигурност, породена от изменчивата търговска политика на новата администрация, както и политиките за ограничаване на фискалните разхищения и нелегалната имиграция, доведоха до преосмисляне на пазарните прогнози за растежа на щатската икономика. От друга страна, в Европа намеренията за значителни фискални разхлабвания в областта на отбраната и инфраструкурата бяха в голяма степен неочаквани, но положителни за повечето рискови активи в региона.
На този фон акциите на рзвиващите се пазари се представиха по-добре от тези на развитите, като китайските и корейските индекси отбелязаха значителни ръстове. Компаниите с ниски пазарни оценки като цяло надминаха тези с добри перспективи за растеж, а акциите с малка пазарна капитализация изоставаха с оглед по-голямата им чувствителност спрямо перспективите за по-нисък икономически растеж и повишени инфлационни очаквания. Суровините бяха сред най-силно представителите се активи, като златото регистрира повишение от около 19% през периода.
Що се отнася до пазарите на суверенни дългове повишените прогнози за рецесия и слабото предствяне на акциите в САЩ доведоха до ценови печалби на щатските трежърита, а в Европа очакванията за значително емитиране на книжа за финансиране на новите държавни и наднационални програми доведоха до съществени повишения на доходностите и съответно до ценови спадове на облигациите в региона.
Новините свързани с митническите политики засегнаха силно пазарите на акции в САЩ. През февруари бяха наложени нови тарифи на вноса от Мексико, Канада и Китай, а през март бяха анонсирани такива върху стоманата, алуминия и автомобилния сектор. Големият диапазон на очакванията за размера и обхвата на предстоящото на 2 април обявяване на пакет от тарифни мерки от президента на САЩ внасят допълнителна неяснота у пазарните участници. Това се отрази и върху проучванията за настроенията на бизнеса и потребителите през периода, като например бе отбелязан спад в намеренията за капиталови разходи от малките фирми.
С оглед на редицата неизвестни бе очаквано, че Федералният резерв в САЩ не направи промени по отношение на бенчмарковите лихвени нива на заседанията си през тримесечието. Президентът Дж. Пауъл все пак остави отворена вратата за евентуални бъдещи понижения, като намекна, че за момента Фед е по-чувствителен към рисковете пред растежа спрямо възможностите за покачване на инфлацията. Доходността на десетгодишните щатски книжа завърши месеца на 4.21% - понижение от 36 базисни точки за периода.
Конфронтационната политика на новата американска администрация провокира повечето европейски политици да предприемат мерки, които до скоро бяха почти немислими. Европейската комисия анонсира пакет от близо 800 млрд. евро за насърчаване на разходите за отбрана, който включва както ново съфинансиране, така и облекчение на фискалните ограничения на национално ниво по отношение на инвестиции в отбранителната индустрия.
След изборите за Бундестаг в Германия също бяха гласувани промени, които ще разхлабят бюджетната политика в страната. Вдигането на спирачката за бюджетния дефицит за военни разходи над определено ниво и на позволените дефицити на местните бюджети, както и новият план за инфраструктурни инвестиции от 500 млрд. евро доведоха до резки покачвания на доходностите по европейските книжа и особено на германския бунд, който отбеляза рекорден ръст от над 30 базисни точки за един ден. От друга страна, това се отрази благоприятно на индексите на акции в Европа, като немският DAX регистрира най-голямото си тримесечно покачване от 2023 г.
ЕЦБ като цяло се отнесе позитивно спрямо намеренията за фискални стимули в ЕС и очаквано понижи на два пъти депозитната лихва с по 25 базисни точки до 2.5%, като пазарните прогнози сочат към допълнителни общо над 60 базисни точки до края на годината.
Индексите на акции в Азия се представиха разнопосочно през първите три месеца на годината. Китайските отбелязаха над 15% ръст за периода благодарение на комбинация от по-малко суровите от очакваното към момента мита от страна на САЩ и подобрения сентимент към китайските технологични компании след новините за изкуствения интелект на DeepSeek и сигналите за готовността на правителството в Пекин да подкрепя сектора в бъдеще. От друга страна, индийските акции бяха на отрицателна териотория, докато в Япония поскъпването на йената в резултат на стесняването на лихвените диференциали се отрази отрицателно на пазара на акции в страната.
Въпреки рисковете пред глобалното икономическо развитие от агресивната търговска политика, корпоративните финансови резултати останаха солидни и това в известна степен лимитира разширяването на кредитните спредове по корпоративните облигации. Дори и ръстовете на бенчмарковите доходности в Европа не попречиха на високорейтинговите книжа в региона да отбележат положително представяне през периода. По-слабият долар подпомогна облигациите на развиващите се страни, а резкият спад на реалните лихви в САЩ допринесе за по-доброто представяне на имунизираните от инфлацията книжа спрямо номиналните облигации.
Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
