|
Силно представяне на повечето финансовите активи въпреки периодите с по-висока волатилност
Третото тримесечие на 2024 г. завърши със значителни повишения при повечето финансови активи въпреки няколкото епизода на силни пазарни флуктуации. В началото на август комбинацията от по-слаби икономически данни в САЩ, покачването на лихвите от Банката на Япония и малката ликвидност през летните месеци доведоха до съществени спадове на рисковите активи. От друга страна, започването на цикъла на понижение на бенчмарковите лихви от Фед през септември и то със стъпка от 50 базисни точки, смекчената реторика от японските монетарни власти и новите парични и фискални стимули в Китай успокоиха инвеститорите и спомогнаха за силни ръстове в края на тримесечието.
Индексите на развитите държави прибавиха средно около 6.5% за периода, а пазарните сегменти, които пострадаха най-силно от високите лихвени равнища от последните години, се представиха относително най-добре – компаниите с малка капитализация например нараснаха с 9.5%, а глобалните фондове за секюритизация на недвижими имоти – с над 16%. За сметка на това, акциите на компании с висок потенциал за растеж изостанаха спрямо широкия пазар за периода, но остават сред рекордьорите на годишна база.
Облигационните ценни книжа бяха подкрепени от перспективите за намаление на лихвените проценти и различните видове инструменти нараснаха с 4-7% за периода, като особено добре се представиха облигациите на развиващите се държави.
Суровините като цяло изоставяха в представянето си спрямо други активи поради опасенията за икономическия ръст на световната икономика – суровият петрол се понижи с около 16% за тримесечието, но в същото време цената на златото в долари се покачи с 13% и регистрира нови рекордни стойности.
Федералният резерв стартира цикъла на понижение на бенчмарковия коридор с 50 базисни точки през септември - повече от година след последното лихвено покачване. Представители на институцията заявиха, че няма да толерират по-нататъшно отслабване на пазара на труда (безработицата в САЩ се повиши от 3.4% през април миналата година до около 4.2% към момента) и заявиха, че бъдещата им политика ще зависи най-вече от икономическата активност с оглед на вече овладяната според тях инфлация. Пазарните индикатори бързо инкорпорираха новите очаквания за нивата на бенчмарковите федералните фондове – в края на юни се предвиждаше те да достигнат 4.4% към средата на 2025 г., а в момента те са вече около 3.20% към същия период.
В резултат на нормализирането на инфлационния натиск и много слабата икономическа активност в съответните региони, други значими централни банки като ЕЦБ и Банката на Англия очаквано също пристъпиха към лихвени редукции – ЕЦБ свали нивата по депозитните средства за втори път до 3.5% през септември, а през август английската банка понижи официалната лихва от 5.25% до 5%.
От пазарите на акции най-добре се представиха индексите в Азия без Япония с двуцифрени ръстове след анонсираните в края на септември монетарни и фискални стимули от китайските власти. Въпреки че част от тези мерки вече бяха частично приложени в последната година – като понижения на лихвените проценти по различни кредити и облекчение на първоначалните вноски по ипотечни заеми, този път политиките изглежда са по-всеобхватни и координирани и показват решимостта на Китай да подкрепи както икономиката, така и капиталовите пазари на страната.
В негативния край на резултатите през тримесечието бяха японските акции, които се понижиха с близо 5%. Изненадващото покачване на лихвите от японската банка през юли и слабите икономически данни в САЩ по същото време доведоха до стеснение на лихвения диференциал между двете страни. Японската йена рязко поскъпна и ликвидирането на много от т.нар. „carry trades”, които разчитат общо казано на ниски лихви по японските заемни средтсва, се отрази негативно на редица рискови активи. Последвалото успокоение на пазарите от представители на ЯЦБ спомогна за заличаване на голяма част от загубите, но все пак индексите на страната завършиха периода на отрицателна територия.
Широките европейски рискови активи като цяло регистрираха относително по-ниски, но все пак позитивни резултати в рамките на 2-3% през периода. Германският производствен сектор допринесе най-много в негативен аспект поради слабото търсене от Китай и нараставащата конкуренция на евтиния китайски експорт.
Бенчмарковият S&P 500 в САЩ продължи възходящото си движение с близо 6% през периода. Появиха се признаци на дългоочакваното разширение на ръстовете и извън технологичния сектор – например компаниите с ниски пазарни оценки и по-чувствителни към лихвените нива се представиха по-добре от акциите на тези с по-висок потенциал за растеж.
Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
