Разнопосочно представяне на рисковите активи и леко нарастване на бенчмарковите доходности в резултат на политическото напрежение и все още високите инфлационни очаквания
През второто тримесечие на годината рисковите активи като цяло отново се представиха позитивно, макар и не в такава степен като предишното.
През април се покачиха опасенията относно инфлацията, особено след данните за нарастването на CPI в САЩ с 0.4% през март. Това бе трети пореден месец на покачване с този темп и затвърди тенденциите за продължителността на ценовите ръстове. Геополитическото напрежение също се запази, като Иран за първи път в историята предприе директна, но ограничена атака с дронове и ракети срещу Израел. В резултат, цените на суровия петрол брент достигнаха до 92 долара за барел през месеца, но липсата на по-нататъшна ескалация доведе до стабилизиране на цените на значително по-ниски нива.
През май широките индекси в САЩ и Европа (S&P 500 и STOXX 600) отбелязаха нови рекордни стойности. Ръстът на акциите бе подпомогнат от изявленията на председателя на Фед, че е малко вероятно следващото действие на банката да е в посока покачване на лихвите. Това намали опасенията, че монетарната политика може да бъде затегната допълнително в бъдеще. Инфлацията в САЩ също показа признаци на смекчаване, като базовият индекс се забави до 0.3% на месечна база. Геополитическата ситуация, която поне не се влоши допълнително, също спомогна и цените на суровия петрол спаднаха до нива от началото на годината.
Към месец юни във възгледите на пазарните участници все повече се затвърди очакването за понижения на бенчмарковите лихви, като ЕЦБ извърши първото такова от пандемията насам и свали депозитната лихва с 25 базисни точки до 3.75%. Въпреки че Фед не предприе такава стъпка, новите данни за потребителските цени покзаха най-бавното месечно нарастване от август 2021 г. Това подкрепи пазарните очаквания, че е въпрос на време Фед също да снижи лихвения коридор, а медианните прогнози на президентите на системата от регионалните банки на ФЕД показаха едно понижение до края на годината спрямо около две според пазарните оценки.
Въпреки тенденциите за сваляне на основните лихви от големите централни банки, суверенните дългови книжа не се представиха положително като цяло през периода, отчасти и поради застъпените очаквания за по-малки от предишните прогнози за размера им. Към края на първото тримесечие инвеститорите инкорпорираха около 65-70 базисни точки спад на лихения коридор в САЩ към края на 2024 г., докато тези стойности се понижиха до 40-45 базисни точки към края на второто тримесечие. Така доходностите по бенчмарковите десетгодишни щатски книжа се повишиха с 20 базисни точки до 4.40% към края на юни.
Политическтото напрежение отоново се възобнови през юни с фокус Европа, след проведените там избори за Европейски парламент. То се изостри особено във Франция, където президентът Макрон насрочи извънредни избори за края на месеца след голямата загуба на управляващата центристка президентска партия. Това доведе до значителна разпродажба на френски активи, като спредът между френските и немските бенчмаркови книжа се разщири с около 35 базисни точки до 80 базисни точки – най-голямото му нарастване на тримесечна база от европейската суверенна криза през 2011 г. Ценовият индекс на френските акции CAC 40 се понижи с близо 9% през периода, което повлия като цяло и върху представянето на широките индекси на акции в Европа.
През тримесечието продължи и темата за различното представяне на компаниите с мега капитализация спрямо останалите акции. Например, т.нар. „Великолепните 7“ регистрираха допълнителни 16.9% за периода (Nvidia бе с положително представяне за седмо поредно тримесечие с ръст от 36.7%), което бе и главната причина широкият S&P 500 да отбележи трето поредно позитивно тримесечие. За сравнение, S&P 500 с равни тегла на отделните компании спадна с 2.6%, а индексът на акции с малка капитализация Russell 2000 се понижи с 3.3% за същия период.
Коментарът е на Атанас Тотков, „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|