БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Значителен ръст на индексите на БФБ през второто тримесечие на 2023 година

            За разлика от първите три месеца от годината, когато търговията на БФБ бе относително спокойна и борсовите индекси останаха почти без промяна, то през последното тримесечие наблюдавахме засилен интерес към покупки на БФБ.

През тримесечието най-старият борсов индекс у нас SOFIX добави 9.68% към стойността си, като за полугодието ръстът е в размер на 11.21%. От компаниите включени в индекса най-голямо повишение от 25.18% отбелязаха тези на „Еврохолд България“ АД. Агенцията за кредитен рейтинг Fitch Ratings потвърди дългосрочна оценка ‘B’ със стабилна перспектива и премахва холдинга от списъка им за наблюдение за евентуална негативна перспектива по рейтинга. Силен ръст от 17.71% регистрираха и книжата на „Шелли груп“ АД /с предишно наименование „Алтерко“ АД/. От публикуваните финансови резултати за първото тримесечие става ясно, че консолидираните приходи на компанията се увеличават с 61%, а нетната печалба за периода с 51.5%. Акциите на „Българска фондова борса“ АД също бележат значителен ръст от 15.29% през първите три месеца от годината. На 29.06.2023 г. ОСА  на дружеството прие решение реализираната печалба за 2022 г. в размер на 6 868 500.67 лв. да се разпредели в пълен размер за изплащане на дивидент. Така всеки акционер ще получи брутен дивидент на една акция в размер на 1.04 лв. Двуцифрен ръст, съответно от 12.98% и 12.16%, отбелязаха книжата на „Доверие обединен холдинг“ АД и „Софарма“ АД. На проведено на 02.06.2023 г. ОСА на Софарма АД бе взето решение за разпределяне на брутен дивидент за 2022г. в размер на 0.60 лв. на една акция. При последна цена към 30-ти юни от 6.00 лв. за акция, дивидентната доходност за инвеститорите е 10%. На отрицателна територия през второто тримесечие останаха единствено книжата на „Неохим“ АД и „Химимпорт“ АД. Те се понижиха съответно с 6.25% и 5.90%. На проведено ОСА на „Неохим“ АД бе взето решение за разпределяне на брутен дивидент от 5.00 лв. на акция, което при последна цена към 30-ти юни от 31.00 лв. за акция се получава дивидентна доходност от приблизително 16%.

Широкият BGBX40 също приключи тримесечието с повишение, добавяйки 4.20% към стойността си. Значителен ръст от 21.77% отбелязаха книжата на „ЕМКА“ АД. На проведено ОСА на дружеството се взе решение за разпределяне на брутен дивидент за 2022 г.
на една акция в размер на 0.15789 лв., както и решение за увеличаване на капитала на дружеството от 21 699 726 лева на 43 399 452 лева със собствени средства по реда на чл. 197 от Търговския закон. Двуцифрен ръст през периода, съответно от 11.76%, 10.24% и 10.10%, регистрираха и акциите на „Сирма груп“ АД, „Софарма имоти“ АДСИЦ и „Телематик интерактив България“ АД. Силен спад от 21.67% през тримесечието отбелязаха книжата на „Корадо-България“ АД. Значителни загуби понесоха и инвеститорите в „Синергон холдинг“ АД, „Зърнени храни България“ АД и „Параходство българско речно плаване“ АД. Акциите на трите дружества се понижиха, съответно с 14.29%, 15.03% и 15.23%.

Коментарът е на Апостол Апостолов,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Позитивно тримесечие за повечето рискови активи въпреки продължаващата рестриктивна монетарна политика

След трудната 2022 г. първата половина на 2023 г. беше по-благосклонна към балансираните портфейли от финансови инструменти. Акциите на развитите страни постигнаха 15% за периода и 7% през тримесечието. В рамките на пазарите на акции, компаниите с голям растеж, които се понижиха рязко през миналата година, възстановиха голяма част от загубеното, възвръщайки 27% за полугодието и 11% през тримесечието. От друга страна, акциите с ниски пазарни оценки се представиха относително по-слабо, регистрирайки ръст от около 5% от началото на годината.

Облигациите също бяха силно засегнати през миналата година и все още имат да възстановяват значителни загуби, като глобалните държавни облигации се повишиха средно само с около 1% за годината, докато държавните облигации на Обединеното кралство паднаха с около 6% през тримесечието и 4% за годината. Суровините, които бяха най-добре представилият се актив през 2022 г., заличиха част от тези печалби и спаднаха с 3% за тримесечието и 8% за годината. Това означаваше, че резулататите на финансовите активи от началото на настоящата година бяха почти диаметрално противоположни на тези от предходната. Резкият обрат в пазарните настроения демонстрира значението на диверсификацията в портфейлите от финансови инструменти за постигане на стабилен дългосрочен ръст.

Най-силнно представилият се голям пазар на акции в местна валута, както през тримесечието (с 14%), така и през първата половина на годината (с 23%), беше японският. Йената отслабна спрямо валутите на други основни търговски партньори, тъй като лихвените проценти в Япония  останаха ниски и Централната банка на Япония запази своята политика за контрол на кривата на доходност, а в същото време повечето от другите глобални банки повишиха бенчмарковите лихвени проценти. Обезценката на йената помогна за подкрепата на японските акции, много от които генерират значителна част от печалбите си в чужбина.

Американските акции бяха следващият най-добре представил се глобален актив, със среден ръст от 9% през тримесечието и 17% за годината до момента. Тези печалби се дължаха почти изцяло на акциите с най-голям потенциал за растеж (особено на технологичните компании с мега капитализация), които са с най-голям дял в индексите на акции в САЩ в сравнение с останалите развити региони, докато останалата част от пазара отбеляза по-умерена възвръщаемост през периода.

Извън Япония и САЩ резултатите на рисковите активи не бяха чак толкова впечатляващи през тримесечието, но все пак европейските акции отбелязаха солидните около 12% през годината, а акциите на развиващите се пазари бяха повлияни от избледняващия оптимизъм за Китай след първоначалния тласък от повторно отваряне на икономиката след Ковид ограниченията.

Повишената инфлация, макар и вече на по-ниски от рекордните равнища от миналата година, означаваше, че основните централни банки продължиха да покачват бенчмарковите лихви. Фед покачи лихвения коридор с нови 25 базисни точки през май и въпреки паузата през юни за първи път от повече от година насам, средните очакванията на банката са за поне още две повишения до края на 2023 г. Междувременно ЕЦБ повиши депозитната лихва с по 25 базисни точки през май и юни до 3.50%. Тези политики получиха допълнителна подкрепа от по-силните от очакваните данни, като по-специално икономиката на САЩ продължава да показва признаци на устойчивост. Увеличението на заетостта в неселскостопанския сектор за април (+294 хил.) и май (+339 хил.) продължи да бъде стабилно, а молбите за безработица бяха в низходяща посока след пика си в началото на април.

От инструментите с фиксиран доход най-добри резултати за годината отбелязаха високодоходните корпоративни книжа и италианските държавни облигации, които нараснаха с около 5%, възползвайки се от високите текущи доходности и икономическата устойчивост. Най-слабо в този клас активи се представиха британските гилтове със спад от около 4%, които пострадаха от продължаващия инфлационен натиск във Великобритания и пазарните очаквания за достигане на още по-висок пик на основната лихва от около 6% и за задържане й на подобни по-високи нива за по-дълго време.

Силното представяне на акциите досега през годината бе подпомогнато и от факта, че дългоочакваното нарастване на безработицата в развитите страни все още не се е материализирало, а в същото време пазарните участници се надяват, че инфлацията в САЩ може да бъде смекчена и без да е необходимо значително покачване на безработицата. Положителните настроения около развитието на приложенията свързани с изкуствения интелект също доведоха до впечатляващо представяне на акциите на някои от най-големите компании в света.

Общата инфлация в САЩ спадна до 4% през периода (след върха от около 9% в средата на 2022 г.), до голяма степен и поради благоприятните базисни ефекти от цените на петрола, които достигнаха своя пик миналия юни и след това се понижиха значително. Базисната инфлация остава по-стабилна, но и тя може да се смекчи в следващите месеци, тъй като значителното забавяне на цените на жилищата и ръстът на наемите започва да се отразява в официалните данни за базисната инфлация. Въпреки това индикаторите за средния растеж на заплатите в САЩ продължават да показват стабилен растеж в рамките на 6%. Това не е изненадващо предвид ниското ниво на безработица, но очевидно не предполага бързо понижение на инфлацията до таргетираните 2% в краткосрочен план. Ръстът на продажбите на дребно остава на положителна територия, но спадът в инвестиционните намерения на бизнеса и слабото търсене на корпоративни заеми създават неизвестни пред икономиката в бъдеще. Рисковете пред кредитирането от малките банки и по-специално потенциалните загуби по заеми за недвижими имоти с търговско предназначение – към които малките банки са непропорционално изложени – също заслужават внимателно наблюдение.

След покачването на индексите за бизнес настроенията в еврозоната по-рано през годината, компонентът за новите поръчки отново спадна до нива, които показват свиване. Бизнес проучванията обрисуваха особено мрачни перспективи за производствения сектор, докато секторът на услугите остана на положителна територия. Подобно на ситуацията в САЩ, търсенето на корпоративни заеми в еврозоната в момента също отслабва. Задържането на базисната инфлация над 5% накара Европейската централна банка да повиши лихвените проценти до 3.50% и сигнализира, че тези нива са все още сравнително далеч от най-високите за този цикъл.

Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД