БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Позитивно начало на индексите на БФБ през първото тримесечие на 2023 година

Търговията на БФБ през първите три месеца от новата година бе сравнително спокойна, като индексите на БФБ отбелязаха минимални повишения.

Най-старият борсов индекс у нас SOFIX добави 1.39% към стойността си. От компаниите включени в индекса най-голям ръст от 18.83% отбелязаха акциите на „Софарма“ АД. В края на ноември, 2022-ра „Донев инвестмънт холдинг“ отправи търгово предложение към останалите акционери на цена 4.50, на което КФН не наложи окончателна забрана. В крайна сметка общо 31 акционери в „Софарма“ АД, притежаващи 9 902 092 акции са го приели, вследствие на което „Донев инвестмънт холдинг“ вече притежава пряко 35.24% от капитала на фармацевтичното дружество. Значително повишение регистрираха и книжата на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ, съответно от 9.55%, 9.09% и 9.00%. На обратния полюс през тримесечието със спад от 20.56% останаха дяловете на „Еврохолд България“ АД. Основна причина за рязкото понижение на акциите на компанията бе разразилият се скандал с дъщерното дружество на „Еврохолд България“ АД на територията на Рунъния – „Евроинс Рунъния“, чийто лиценз в крайна сметка бе отнет от румънския финансов надзорен орган ASF. Двуцифрен спад от 12.20% отбелязаха и книжата на „Централна кооперативна банка“ АД. Понижение, съответно от 6.86%, 5.82% и 5.63% регистрираха дяловете на „Неохим“ АД, „Химимпорт“ АД и „Монбат“ АД. Засилените разпродажби при „Монбат“ АД бяха вследствие на забавяне от 7 дни на първото плащането по главницата на облигационния заем. На 20.03.2023 влезе в сила новото ребалансиране на SOFIX, като от индекса бяха извадени „Елана агрокредит“ АД, „М+С Хиравлик“ АД, „Сирма груп холдинг“ АД и „Телелинк бизнес сървисис груп“ АД. На тяхно място влязоха „Българска фондова борса“ АД, „Монбат“ АД, „Градус“ АД и „Софарма трейдинг“ АД.

Широкия BGBX40 също приключи тримесечието на положителна територия, добавяйки 0.45% към стойността си. Силен ръст отбелязаха акциите на „EMKA“ АД, които успяха да възстановят натрупаните загуби след разпродажбите в края на миналата година. През първото тримесечие на 2023-та пазарната капитализация на компанията нарастна със 17.95%. Добро представяне имаха и повечето от дружества на „Стара планина холд“ АД. Книжата на „Елхим Искра“ АД, „М+С Хидравлик“ АД и „Хидравлични елементи и системи“ АД регистрираха повишение съответно от 9.20%, 8.38% и 6.80%. На обратния полюс останаха дяловете на „Телелинк бизнес сървисис груп“ АД, „Сирма груп холдинг“ АД, „Зърнени храни България“ АД, които отбелязаха двуцифрен спад съответно от 12.39%, 12.15% и 10%. Немалък бе спадът и при „Телематик интерактив България“ АД, „Илевън кепитъл“ АД и „Българска фондова борса“ АД, които изгубиха респективно по 9.78%, 8.96% и 5.03% от пазарната си капитализация. „Българска фондова борса“ АД обяви загуба от 892 000 лева за последното тримесечие на миналата година спрямо 1 млн. лева печалба за същия период на 2021-ва. Акциите на „Агрия груп холдинг“ АД също се понижиха със 7.34% през първите три месеца на настоящата година, въпреки че консолидираният отчет на дружеството за 2022-ра показа утрояване на печалбата. На проведено ОСА на 15.03.2023 акционерите в „Албена“ АД гласуваха за изкупуване до 20 000 акции до края на 2025-та на цени от 15 до 29 лева за акция. От корпоративните новини интерес за участниците на пазара представляваха публикуваните покани за ОСА на дружествата и най-вече точката от дневния ред, съдържаща предложения дивидент за гласуване. Така например, на ОСА на „Кораборемонтен завод Одесос“ АД е предложено да се гласува рекордния за дружеството дивидент от 12.80 лева на акция. При „Адванс Терафонд“ АДСИЦ предложеният дивидент е 0.242 лева, при „Хидравлични елементи и системи“ АД – 0.33 лева, докато на ОСА на „Стара планина холд“ АД ще се предложи за гласуване дивидент от 0.31579 лева на акция.

Индексът, отразяващ измененията на цените на дружествата със специална инвестиционна цел също успя да повиши стойността си от началото на годината, отбелязвайки ръст от 2.55%.

Коментарът е на Апостол Апостолов,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Силно представяне на повечето финансови активи въпреки опасенията за банковия сектор през март

Световните икономически данни като цяло изненадаха положително през първото тримесечие на 2023 г. Това бе илюстрирано най-добре от възстановяването на инедксите за настроенията на бизнеса (PMI) в САЩ и Европа от началото на годината. По-ниските цени на енергията и петрола, както и повторното отваряне на Китай след Ковид ограниченията, изиграха важна роля за подобряването на очакванията на мениджърите. На този фон акциите на развитите пазари се покачиха средно с около 8% през тримесечието.

Геополитическата ситуация остава напрегната, като войната в Украйна едва ли скоро ще приключи, а търговско-икономическото напрежение между САЩ и Китай продължава да се изостря. По отношение на инфлацията – общите ценови индекси продължиха да спадат през тримесечието на фона на ниските цени на енергията, но основната инфлация остава по-устойчива, което принуди основните централни банки да затегнат допълнително паричната политика. Колапсът на Silicon Valley Bank - SVB (вторият най-голям банков фалит в историята на САЩ)  и поглъщането на силно разклатената швейцарска банка Credit Suisse от USB през март, доведоха до големи разпродажби във финансовите сектори на САЩ и Европа.

Пазарите започнаха годината със силно покачване на акциите през януари. Инструментите с фиксиран доход също реагираха положително на спада на инфлацията и перспективата за евентуално разхлабване на паричната политика или поне за спиране на рестрективните монетарни мерки. През февруари акциите и дълговите инструменти бяха подложени на натиск от по-добрите икономически данни, които заедно с все още стабилната основна инфлация, принудиха инвеститорите да преосмислят очакванията си за лихвените проценти в посока задържането им на тези високи нива за по-дълго време. През март фалитът на SVB и последвалите опасения за финансовия сектор се отразиха негативно на банковите акции, а цените на държавните облигации се повишиха като убежище от волатилността на рисковите активи и отбелязаха среден ръст от около 3% през тримесечието. Спадът в доходността на облигациите се отрази благоприятно на акциите на растеж (основно от технологичния сектор), които се покачиха с повече от 15% през периода. Негативното представяне на банковите индекси натежа върху секторите с ниска пазарна оценка, които нараснаха едва с около 1% през тримесечието.

С оглед на сътресенията в банковия сектор и стихването на инфлационния натиск, Федералният резерв на САЩ намали темпа на покачване на бенчмарковия лихвен коридор до 25 базисни точки през март и той достигна до 4.75%-5.00%.

На европейския континент, въпреки продължаващото покачване на лихвените нива и опасенията около банковите акции през март, икономическата активност също изненада в положителен план в резултат на по-ниските от очакваните енергийни цени и стабилното предствяне на сектора на услугите. Въпреки че общата инфлация остава висока, тя се понижи от 9.2% през декември до 8.5% през февруари, но за сметка на това инфлацията без волатилните енергиен и хранителен компонент се покачи от 5.2% до 5.6% за същия период.

В резултат на задържащите се на все още високи нива инфлационни показатели и устойчивата икономическа активност, през март ЕЦБ повиши бенчмарковите депозитни нива с нови 50 базисни точки до 3% въпреки сътресенията в банковия сектор, които засега се оказват ограничени. Банката заяви, че бъдещи покачванията на лихвите ще бъдат зависими от икономическите данни и ще продължи внимателно да наблюдава развитието на кризата във финансовия сектор.

Скорошните събития в банковия сегмент почти сигурно ще доведат до по-нататъшно затягане на условията за кредитиране от страна на банките през следващите тримесечия (особено на малките и средноголемите по активи), което заедно с продължаващата рестриктивна политика от централните банки, вероятно ще доведе до допълнително забавяне на икономическата активност в развитите страни. От друга страна, това отчасти би облекчило задачата на глобалните централни банки относно овладяването на инфлационния натиск без прекомерно затягане на паричната политика от тяхна страна.

Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД