|
Нови понижения на основните финансови активи през третото тримесечие след обещаващо начало през юли
След силното представяне на пазарите на акции и облигации през юли, през следащите два месеца на тримесечието повечето финансови активи отбелязаха резки понижения.
Тези колебания бяха породени първоначално от очакванията на пазарите за сваляне на лихвите от страна на Фед през 2023 г., но впоследствие централните банки охладиха ентусиазма на пазарните участници като потвърдиха, че приоритет за тях остава борбата с инфлационния натиск, а на втори план – опасенията за силно понижение на икономическата активност в резултат на затегнатата финансова политика.
Така през тримесечието Фед повиши лихвения коридор с общо 150 базисни точки, ЕЦБ – с 125, а Банката на Англия - с 100 базисни точки. Пазарните индикатори също отразиха новите очаквания и към края на периода терминалните нива на трите банки за следващата година са установиха съответно на 4.5%, 3.5% и 5.75%.
Инфлационните показатели през тримесечието леко намалиха темпа си на нарастване в резултат на понижените цени на петрола и храните. Въпреки това индексите на инфлация без храните и горивата остават на рекордно високи стойности, което е предпоставка за допълнително значително затягане на паричната политика в световен мащаб и през следващите месеци. Икономическите данни продължиха да сочат за глобално забавяне като регионалните проучванията за нагласите на бизнеса навлязоха в рестриктивна територия през август (под 50) за първи път от 2020 г. насам.
В положителен аспект може да се отбележи, че на фона на повишената инфлация и забавената икономическа активност, оценката на акциите като цяло (особено в Европа и Япония) е на нива близки или под средните в исторически план. Трябва да се има предвид, че тези показатели отразяват сегашния консенсус по отношение печалбите на компаниите и е твърде вероятно те да бъдат ревизирани надолу и съответните оценки да станат по-малко атрактивни от фундаментална гледна точка.
В САЩ повечето икономически данни през периода затвърдиха тенденцията за запазваща се устойчивост на щатската икономика особено на пазара на труда и доходите на потребителите. Инфлацията се очаква плавно да се понижава през следващите месеци, но основният потребителски индекс без горивата и храните остава далеч над таргетираните нива от Фед. Политиката на централната банка вече се отразява на някои сегменти като имотния пазар например, където фиксираните дългосрочни ипотечни лихви достигнаха до рекордни стойности от 2007 г. насам от около 6.5-7%.
Едни от най-големите пазарни сътресения през периода бяха наблюдавани във Великобритания където обявените фискални мерки от новото правителство биха повишили значително бюджетния дефицит в условията на рестриктивна монетарна политика. Британският паунд и държавните ценни книжа отбелязаха резки спадове, редица пенсионни фоидове в страната бяха изправени пред ликвидни затруднения след загуби по експозициите си по деривативни контракти с ДЦК и Банката на Англия бе принудена да се намеси на пазарите и да обяви временна програма за изкупуване на дългосрочни книжа. Въпреки интервенцията доходността на 10-годишните ДЦК на страната се покачи рязко от 2.2% до около 4-4.5% през тримесечието.
В Европа енергийната криза продължи да доминира заглавията, като подаването на газ по Северен поток 1 и 2 бе напълно спряно вследствие на терористичните актове, които повредиха три от четирите тръби от проектите. Въпреки това газовите цени се понижиха от рекордните 300 евро/мВтч през август до около 200 евро/мВтч в края на септември. Няколко са факторите, които допринесоха за това: засиленият внос на втечнен газ предимно от САЩ, което позволи на европейските страни да запълнят хранилищата си до около 85-90%; намаленото потребление и благоприятните атмосферни условия в началото на есента. Предстои да бъде видян и ефектът от мерките на ЕС насочени главно в три направления: 10-15% намаление на консумацията на електроенергия, таван на цените на природния газ в ЕС и данък върху свръхпечалбите на производителите на горива.
В икономически план ситуацията продължи да се влошава до степен, че различията са по отношение на това не дали ще има, а колко дълбока ще бъде рецесията в Европа през следващите тримесечия – сериозни спадове отбелязаха бизнес проучванията, индустриалното производство и нагласите на потребителите. Общата инфлация в еврозоната продължи възходящото си движение до 9.1% през август и се очаква да достигне 10% през следващите месеци. ЕЦБ засега остава решена да продължи затягането на паричната политика и след вдигането на депозитната лихва с 75 базисни точки през септември се очаква ново такова през октомври и 50 базисни точки през декември до ниво от 2% към края на годината.
Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
