|
Силен ръст на основните световни индекси на акции и колебливо представяне на инструментите с фиксирана доходност през 2021 г.
През последното тримесечие на годината пазарите на акции на развитите държави продължиха поскъпването си, като повечето от индексите отбелязаха значителни покачвания за трета поредна календарна година. Основни причини за това бяха позитивните корпоративни резултати и наличието на значителна ликвидност на пазарите, осигурена от централните банки. Инструментите с фиксирана доходност като цяло завършиха тримесечието на подобни нива както в началото му, но и с не малки колебания през периода.
Появата на силно заразния вариант на коронавируса Омикрон доведе до покачване на волатилността към края на ноевмри, но впоследствие пазарите бързо се възстановиха, след данните, че рискът от по-сериозно протичане на болестта при него е сравнително малък. Добрите корпоративни резултати и перспективата това да продължи и през 2022 г. засега надделяват спрямо опасенията за нови затваряния на икономиките, въпреки нарастването на хоспитализациите в някои страни към края на 2021 г.
Очакваната нормализация на монетарната политика на повечето основни централни банки и прогнозите за по-слаб ръст на икономиките през следващата година доведоха до намаляне наклона на кривите на държавните книжа, особено в САЩ. Вследствие на това, акциите на по-малките компании се представиха относително по-слабо от тези с висока пазарна капитализация и с по-добри перспективи за растеж. Покачването на случаите на коронавирус поради появата на новия вариант и навлизането в зимния сезон, се отразиха негативно на показателите за растеж на световната икономика. Пониженията на индексите на сектора на услугите в САЩ, Еврозоната и Великобритания са ясен сигнал, че този сегмент започва да заличава част от позитивния тренд от последните тримесечия. От друга страна, бизнес настроенията в производството продължават да бъдат относително стабилни въпреки нарушените вериги на доставки, покачващите се цени на суровините и заплащането на труда, които обаче биха могли да окажат натиск върху корпоративните маржини на печалба в бъдеще.
Президентът на САЩ Байдън подписа дългоочаквания план за инвестиции в инфраструктурата и човешкия капитал на стойност от 1.2 трлн. щатски долара, но за сметка на това програмата от 1.7 трлн. долара, насочена към смекчаване на климатичните промени и подпомагане на средната класа, не получи подкрепа в Сената през декември. Същевременно частният сектор изглежда в достатъчно добра кондиция да допринесе за растежа на щатската икономика, въпреки нарасналите инфлационни очаквания. Силните ръстове на финансовите активи и недвижимите имоти доведоха до рекордни нива на нетно богатство на домакинствата в САЩ (макар и неравномерно разпределено), и съчетано с все още значителните спестявания, са предпоставка за стабилно потребление от домакинствата в САЩ, и през следващата година.
В Европа недостатъчните инвестиции в термални източници, затварянето за поддръжка на част от ядрените мощности, неувеличените над заявеното доставки на газ от Русия, ниските резерви и силната конкуренция на купувачите от Азия доведоха до резки рекордни покачвания на цените на газта и електричеството на целия континент. Ценовият натиск бе леко смекчен към края на годината, когато времето бе благоприятно, а доставки на втечнен газ от САЩ облекчиха частично недостига на доставки и резерви.
Безпрецедентната за последните години инфлация, и то не само на енергийните източници, продължава да бъде проблем и извън европейския континент. През декември три от четирите значими централни банки от развитите страни заявиха, че имат по-големи опасения за нивото на инфлацията през 2022 г., отколкото от икономическите последици от новите варианти на коронавируса. Кривите на доходности на държавните книжа отразиха очакванията за по-бързи покачвания на референтните лихви, като доходностите в краткосрочните сегменти се повишиха в по-голяма степен от дългосрочните, особено в САЩ и Великобритания.
През ноември индексът на потребителските цени в САЩ нарасна с 6.8% спрямо същия период на предходната година – най-високата стойност за последните 39 години, а безработицата се понижи до 4.2%. Бързото възстановяване на пазара на труда и продължаващият инфлационен натиск накараха Комитета по операции на открития пазар на Фед да възприеме по-решителен курс за затягане на паричната политика – ускоряване на намалението на изкупуване на активи, от 15 млрд. на 30 млрд. щатски долара на месец, от януари и медиана на очакванията за три покачвания на бенчмарковата лихва след първото тримесечие на 2022 г.
ЕЦБ потвърди, че извънредната пандемична програма за изкупувания на активи ще приключи през месец март и постепенно ще намали размера на основната програма до 20 млрд. евро малко преди първото покачване на референтната лихва, което към момента не се предвижда преди края на 2022 г.
През годината индексите на акции в Китай и на развиващите се пазари като цяло се представиха значително по-слабо от тези на развитите страни. За разлика от 2021 г., през следващата година фискалната и паричната политика в Китай се очаква да бъде по-благоприятна, а регулаторната рамка – по-малко рестриктивна, което би подкрепило икономиките и пазарите на развиващите се държави. От друга страна, по-малката ликвидност от щатски долари и перспективите за покачващи се лихви в САЩ могат да окажат негативно влияние върху някои от тези страни поне в краткосрочен план. Дългосрочните очаквания за растежа и инвестиционните възможности пред развиващите се пазари все още остават атрактивни, особено след резките понижения на агрегираните показатели за цената върху печалбата през 2021 г.
Коментарът е на Атанас Тотков,
„Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
