Историческо първо тримесечие на 2020 година
Изминалото първо тримесечие на 2020 година ще се запомни като едно от най-драматичните в последните десетилетия както в икономически и финансов план, така и по отношение промените, които настъпиха в ежедневието на хората. Въпреки че и преди това бе видимо, че бизнес цикълът е в късните си етапи, никой не би могъл да предвиди, че почти цялата световна икономика ще бъде буквално спряна заради мерките, предприети във връзка с пандемията от COVID-19.
Анализите на пазарните участници вече не се свеждат до това дали ще има рецесия, а колко дълбока и продължителна ще бъде тя, и дали въобще финансовите пазари и стопанската активност ще успеят да се доближат до нивата си от началото на годината. Новите реалности доведоха до рязко спадане на пазарите на акции, особено през месец март, като повечето индекси на рискови активи отбелязаха понижения в рамките на 20-40% за рекордно кратко време.
За сметка на това, дефанзивните инструменти като ДЦК на развитите държави покачиха стойностите си в следствие на: свалянето на лихвите от много от централните банки и особено Фед; рестартирането или продължаването на изкупуването на финансови активи в особено големи размери; възобновяването на програми от последната финансова криза и т.н. Корпоративните ценни книжа отбелязаха резки спадове с оглед преустановаването или силното съкращаване на дейността на редица компании, последвано от понижавания на кредитни рейтинги, и задълбочено от липсата на ликвидност и значителни дългове при много от тях. Както можеше да се очаква, най-силно пострадаха високорисковите емитенти, особено компаниите от енергийния сектор, който бе ударен както от драстичното свиване на глобалното търсене, така и от безпрецедентния спад на цената на петрола от над 60% след разпада на споразумението на OPEC+, и решението на Саудитска Арабия да увеличи добивите си.
През месец март бяха публикувани някои от първите макроикономически данни, които свидетелстват за мащабите на пораженията върху световната икономика. Например, продажбите на автомобили в Китай през февруари спаднаха с 80%, онлайн резервациите за ресторанти очаквано почти изчезнаха, а само за една седмица през март бяха подадени над 3 милиона молби за безработица в САЩ, което бе над 4 пъти по-голямо число от предишния рекорд от 1967 г. Очевидно това не е нормална рецесия, която се развива постепенно в рамките на 12-18 месеца, а изненадващ шок за икономиката, който е безпрецедентен по мащаби и бързина на развитие.
Това породи и неординарни по размер и експедитивност мерки от страна на властите във фискален и монетарен план. Много държави се ангажираха да поемат значителна част от заплатите на най-засегнатите от кризата служители, за определен период от време, с цел да смекчат натиска върху компаниите да увлоняват в период, когато приходите им са почти нулеви. Държавногарантираните заеми също биха помогнали на много фирми да избегнат фалити в резултат на липсата на оборотни средства или при посрещане на текущите задължения. За някои от компаниите вероятно и това няма да е достатъчно и те ще се нуждаят от безвъзмездни средства и/или дори национализация под някаква форма, за да преодолеят загубата на продажби, която може да се окаже и перманентна.
В САЩ бе приет първоначален пакет от бюджетни мерки, възлизащ на около 10% от БВП на страната, и който включва гарантирани от държавата и предоставяни от Фед средства за изкупуване на корпоративен дълг с инвестиционен рейтинг, директни помощи и грантове за безработни и домакинства според доходите им, схеми за подпомагане на малките и средните предприятия и т.н. Като цяло фискалната политика в глобален мащаб бе своевременна и значителна по размер, но в бъдеще, според развитието на пандемията и последствията от нея, вероятно ще се наложи тя да бъде разширена. Не трябва да се забравя, че тези дефицити ще се натрупат към вече големите държавни дългови равнища и перспективите за ограничаването им са неясни.
Федералният резерв на САЩ, от своя страна, се ангажира да изкупува неограничено количество държавни книжа, което би поставило своебразен таван на доходностите им, въпреки мащабното предлагане, което се очертава в близките месеци. На практика, с програмите за ликвидност и изкупуване на различни активи, Фед се превърна в основен играч на повечето пазари, което в средносрочен план спомага за изглаждане на дисбалансите в условията на криза, но би могло да породи и значителни странични ефекти след отминаването на пика на пазарните турбуленции.
Дълбочината и продължителността на предстоящата рецесия ще зависи от степената и ефикасността, с която държавите, подпомогнати от съответните монетарни власти, ще успеят да смекчат икономическите поражения, така че да смекчат негативните последици върху заетостта, и да предотвратят банкрута на иначе финансово стабилни бизнеси.
Коментарът е на Атанас Тотков,
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
