БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

SOFIX регистрира минимално повишение от 0.67%, докато широкият BGBX40 нарастна с едва 0.05% през второто тримесечие на 2019 година

Индексът, отразяващ цените на акциите на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT отбеляза повишение от 4.3%. Като цяло търговията на БФБ през последните три месеца бе вяла и без някакви по-сериозни сътресения. Обемът на търговия, както и броят на сключените сделки остана на познатите ниски нива. Почти всичко по-интересно на БФБ се случи в края на тримесечния период. На 24 април т.г. класическата XETRA бе заменена с най-новото поколение на Deutsche Borse – T7. И въпреки, че началото бе белязано с фалстарт, в крайна сметка след 12ч. се появиха и първите сделки. Все пак търговията на няколко пъти бе спирана, вследствие на което оборотът за този ден достигна едва 39 000 лева.

На 21 юни стана ясно, че Еврохолд България АД е постигнало съгласие да купи българските активи на ЧЕЗ за общо 335 млн евро. Вследствие на тази новина цената на акциите на ЧЕЗ Разпределение България АД достигна за кратко 280 лева. Ентусиазмът на участниците на пазара премина много бързо и още същия ден стойността на затваряне слезе до 240 лева за акция. Вероятно и провалената наскоро сделка между Инерком и ЧЕЗ допринесе за бързото охлаждане на страстите и до края на месеца цената на акциите на ЧЕЗ Разпределение България АД се понижи още до 230 лева. В крайна сметка книжата на електроразпределителното дружество приключиха тримесечието с ръст от около 5%.

Дяловете на Доверие Обединен Холдинг АД продължиха да се радват на засилен интерес от страна на участниците на пазара. На 19 юни стана ясно, че дружеството е закупило още 13.73% от молдовската  Moldindconbank, с което дела му в банката нарастна до 77.62%. В края на тримесечието книжата на Доверие Обединен Холдинг АД достигнаха ниво от 3.12, което представлява повишение от 25% за периода.

От останалите компании, включени в SOFIX значителен ръст от 22% регистрираха дяловете на Еврохолд България АД. Повишение от 10% отбелязаха и тези на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. На обратния полюс със спад от близо 15% останаха книжата на Сирма Груп Холдинг АД, а тези на Първа Инвестиционна Банка АД загубиха приблизително 8% от стойността си. На червена територия приключиха тримесечието и акциите на Стара планина холд АД, Химимпорт АД, Адванс терафонд АДСИЦ, както и тези на Софарма АД.

От останалите книжа на БФБ добро представяне за тримесечието имаха тези на Неохим АД, които добавиха около 8% към стойността си. За разлика от тях, акциите на Агрия груп холдинг АД отбелязаха спад от 10%, а тези на Монбат АД се понижиха с малко над 3%.

Коментарът е на Апостол Апостолов,
Брокер в „Ди Ви Инвест” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Дихотомия между представянето на рисковите активи и икономическия фундамент в условията на очаквания за нови монетарни стимули

Изправени пред забавящите се икономически данни, рисковете пред търговските преговори и ниските инфлационни показатели, през месец юни Федералният резерв и ЕЦБ загатнаха, че за пореден път ще прибегнат до монетарни стимули, за да се опитат да спрат негативните икономически тенденции.

Рисковите активи като акции и корпоративни облигации повишиха стойността си наред с т.нар. „активи-убежища“ като държавните облигации на развитите страни, златото и японската йена. По този начин, въпреки слабото представяне на рисковите книжа през май, второто тримесечие на годината донесе значителни ръстове на почти всички финансови активи. Акциите на развитите държави отбелязаха растеж от близо 4% за периода и около 17% от началото на годината. Повечето индекси на ДЦК се покачиха с порядъка на 5% за годината като особено добро бе представянето през изминалото тримесечие на щатските книжа. Корпоративните облигации като цяло следваха движението на бенчмарковите криви като кредитните спредове завършиха тримесечието почти без промяна след разширението им през месец май.

Едновременното поскъпване на рисковите активи и най-сигурните държавни книжа не е обичайно явление, но пазарните участници започнаха да инкорпорират в прогнозите си намаления на лихвите от Фед и ЕЦБ и евентуално възобновяване на програмите за количествени облекчения, което в текущата ситуация се отразява благоприятно на почти всички финансови активи. По-нататъшното им представяне ще зависи в голяма степен от това дали тези мерки ще могат да неутрализират задълбочаването на икономическото забавяне, което наблюдаваме в момента. Ръстът на рисковите активи от началото на годината отговаря положително на този въпрос, но при други сценарии негативните последици върху тях биха били значителни.

Проучванията за нагласите в производствения сектор отбелязаха повсеместни резки понижения, като в глобален мащаб вече са под стойността от 50, която обозначава границата на растеж и свиване, а най-голямо забавяне се наблюдаваше в германския промишлен сектор. Ако тези тенденции продължат, това би могло да доведе до съкращаване на работни места и влошаване на потребителските нагласи. Нарастването на безработицата през май в Германия, забавянето на наемането на работна ръка в САЩ и спада на индексите за потребителските нагласи в страната през юни са сред основните фактори, наред с несигурността по отношение търговските войни, които промениха рязко намеренията на централните банки относно паричната им политика.

С оглед на повишените рискове пред икономическите перспективи и смекчените дългосрочни инфлационни очаквания, представители на Фед индикираха, че близо половината от членовете на борда считат, че до края на годината са необходими превантивни понижения на лихвения коридор. От своя страна, пазарите прогнозират около 50 базисни точки спад на бенчмарковите нива до края на 2019, докато очакванията им към месец септември миналата година бяха за близо 50 точки покачване.

ЕЦБ не остана пасивна и също загатна, че паричната политика при необходимост ще бъде коригирана и че банката все още притежава достатъчно инструменти за това, а лихвените нива могат да бъдат намалени в още по-отрицателна територия.

Срещата на Г-20 в края на юни доведе до възобновяване на преговорите между Китай и САЩ, без ескалация на тарифите, но и без забележим напредък по отношение на ключовите спорни моменти. Въпреки че с това засега бе избeгнат най-лошият сценарий, продължаващата несигурност и опасността за ново покачване на напрежението ще продължи да оказва негативно влияние върху пазарните и бизнес нагласи.

Накратко, пазарните участници се опитват да игнорират слабите икономически данни от началото на годината с надеждата, че обещаните стимули от централните банки ще предотвратят една евентуална рецесия. Дали това ще бъде достатъчно за отлагане на края на най-дългата икономическа експанзия в историята, остава да бъде видяно в недалечното бъдеще.

Коментарът е на Атанас Тотков,
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД