|
Политически и търговски „войни” в условията на намаляваща доларова ликвидност
Второто тримесечие на 2018 г. донесе спад на акциите на Дойче банк до рекордно ниски нива, повличайки със себе си и останалите европейски банки. Страховете относно търговските войни доведоха до сериозни понижения на китайските технологични индекси и на акциите на европейските автомобилни производители. Шанхайският композитен индекс навлезе в мечи пазар, щатските десетгодишни държавни облигации претърпяха неочакван мини срив на доходностите в началото на юни, акциите, валутите и облигациите на развиващите се страни регистрираха големи спадове на фона на поскъпващите щатски долар и енергийни суровини, принуждавайки централните банки на тези държави да интервенират на паричните и валутните пазари.
След трудното първо тримесечие на годината повечето индекси на акции имаха по-добро второ тримесечие. Те бяха подкрепени от данните за потреблението и заетостта в САЩ и от силните резултати на щатските корпорации, както и от наличието на все още значителни монетарни стимули в глобален мащаб. Солидното представяне на щатската икономика даде основание на Фед да покачи основните лихви за пореден път през юни и да прогнозира още две повишения до края на годината и три през 2019 г., което е над пазарните очаквания към момента. За сметка на това, в резултат на поредица от разочароващи икономически данни и все още ниски инфлационни нива, ЕЦБ заяви, че не предвижда увеличаване на лихвите поне до лятото на следващата година, въпреки че се предвижда изкупуването на активи да приключи до края на годината.
Обезценката на еврото спрямо долара от порядъка на 4-5% през изминалото тримесечие не подпомогна в голяма степен индексите на европейските акции. Това се отнася в най-голяма степен за италианските компании, които бяха повлияни от рязкото покачване на доходностите по държавните облигации с оглед опасенията за потенциалните рискове пред фискалната позиция на страната и дори бъдещето на Италия в Еврозоната след формирането на новото правителство. Ситуацията в страната обаче се отрази сравнително незначително върху спредовете на останалите европейски държавни облигации с изключение на Испания и Португалия.
Напрежението, свързано с ограниченията на търговията между САЩ и основните му икономически партньори, също повлия на рисковите активи през периода, като най-засегнати бяха секторните акции на страните-износителки към САЩ – Китай, развиващите се държави и Европа. От последните най-много бяха повлияни автомобилните компании, които са застрашени от налагане на вносни тарифи от САЩ. Как ще се развият събитията по-нататък и дали вербалните намерения ще се осъществят на практика е трудно да се прогнозира, но колкото по-дълго време продължи напрежението, толкова по-силно ще бъде отражението му върху настроенията на финансовите пазари като цяло. В допълнение на тези предизвикателства пред световната икономика, през второто тримесечие, финансовите пазари на някои държави с голям дефицит по-текущата сметка и растящ външен дълг като Турция и Аржентина бяха подложени на масирани разпродажби. С оглед на прогнозите за нови покачвания на бенчмарковата лихва в САЩ, поскъпването на щатския долар и забавянето на китайската икономика, натискът върху най-уязвимите развиващи се държави вероятно ще се запази и в предстоящите месеци.
През изминалото тримесечие бяхме свидетели и на съществено разширяване на кредитните спредове, особено на книжата с инвестиционен рейтинг, както в САЩ, така и в Европа. Това вероятно се дължеше на покачването на краткосрочните лихви от страна на Фед, значителния левъридж на щатските компании, емитирането на значителни обеми нов дълг за финансиране на сливания, придобивания, дивиденти и обратни изкупувания, рекордния дял на компании с рейтинг, близък до спекулативния и постепенното прекратяване на изкупуванията от страна на ЕЦБ до края на годината.
Относително по-добре се представиха доларовите облигации с подинвестиционен кредитен рейтинг в следствие на по-малкото предлагане на книжа през периода, по-късата им дюрация и силния ръст на цените на петрола през периода.
Като цяло растежът на световната икономика изглежда все още стабилен макар и с намаляващ темп, а корпоративните резултати особено в САЩ са близки до рекордни стойности, въпреки че в следващите тримесечия се очаква забавяне и заради по-високата база, която трябва да се преодолява. През втората половина на 2018 г. може да очакваме още най-малко едно повишение на лихвата от Фед, а ръстът на нетните изкупувания на активи от централните банки ще стане отрицателен към третото или четвъртото тримесечие. Фискалните стимули в САЩ ще продължават да оказват положително влияние до края на 2018 г., но след смекчаване на ефекта им през 2019 г. и съчетано с по-консервативната монетарна политика, щатската икономика вероятно ще срещне значителни предизвикателства през 2019-2020 г. Напредналият бизнес цикъл, високата задлъжнялост на почти всички икономически агенти, разногласията в рамките на ЕС и системните рискове пред банковата система в региона, нарастващите протекционистични бариери пред световната търговия, завишените цени на енергийните източници, изтеглянето на доларова ликвидност и затягането на финансовите условия и отражението им върху развиващите се пазари, значителното забавяне на дългосрочните капиталови инвестиции, индустриалното производство, търговията на дребно и по-стриктните изисквания за кредитиране (особено в сектора на недвижими имоти) в Китай са сред основните фактори, които са предпоставка за търсенето на един по-балансиран и селективен подход по отношение на управлението на кредитните, ликвидните и останалите рискови фактори в инвестиционните портфейли.
Коментарът е на Атанас Тотков,
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
