БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Очаквано за повечето участници в търговията на БФБ - София, ръстът на цените на българските акции от началото на годината продължи и през второто тримесечие

      Повишението при SOFIX и широкия BGBX40 за годината достигна 20%, като за първи път от девет години насам SOFIX премина границата от 700 пункта. Доста по-слабо се представи индексът, отразяващ движението на цените на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT, чието нарастване беше с едва 5%. Причините за позитивните настроения на БФБ - София са няколко, като основната е продължаващото нарастване на активите на борсово търгувания фонд Expat Bulgaria UCITS ETF. Това си личи от факта, че най-силен е ръстът при дружествата, включени в състава на SOFIX. Друга причина е продължаващият оптимизъм на международните пазари, започнал след последните избори в САЩ. Избирането на Макрон за президент на Франция премахна до голяма степен страховете от настъпление на популизма в Европа и също спомогна за ръста на световните борсови индекси. И не на последно място, за позитивните настроения на БФБ - София спомогнаха и добрите финансови резултати на голяма част от публичните компании у нас. Впечатляващ е и ръстът на оборота на борсата ни, като за първите шест месеца той е нараснал с над 60% в сравнение със същия период на миналата година. Броят на сделките се увеличава почти двойно към края на полугодието, което също е доказателство за повишения интерес към родната борса. За отбелязване е и фактът, че през последната седмица на юни т.г. парламентът гласува промени за стимулиране на капиталовия пазар у нас.

        В края на полугодието започна провеждането на общи събрания на акционерите на публичните компании у нас. Радостното е, че акционерите на голяма част от тях гласуваха за раздаване на дивидент, който като доходност значително надвишава лихвите по банковите депозити. Това е другата причина част от свободния кеш на инвеститорите да се насочи към покупка на акции. Все пак трябва да отбележим и един факт, който внася известни негативни краски във всичко казано дотук. А именно, че от началото на годината все още няма осъществено нито едно първично публично предлагане на БФБ - София. Дори напротив, станахме свидетели на отписване на качествена и доста активно търгувана компания като Биовет АД. Не е тайна за никой, че добрите публични дружества у нас, които биха привлекли институционални инвеститори, се броят на пръсти. И оттук идва опасността при запазване на сегашния темп на покупки на БФБ - София да станем свидетели на надценяване на акциите на определени дружества.

    За статистиката можем да отбележим, че само през второто тримесечие SOFIX нарасна с близо 11%, а ръстът при широкия BGBX40 е 6,3%. За разлика от първото тримесечие, когато BGREIT остана почти без промяна, сега той регистрира повишение от малко над 5%. От акциите на компаниите, включени в SOFIX,най-добре се представиха тези на Еврохолд България АД. В резултат от включването им в индекса на мястото на Индустриален Холдинг България АД те отбелязаха ръст от близо 50%. С 22% нарасна пазарната капитализация на Химимпорт АД. Двуцифрен бе ръстът и при банковите книжа на ЦКБ АД и ПИБ АД, както и при тези на Софарма АД, Монбат АД и Стара планина Холд АД. Добре се представиха и дяловете на М+С Хидравлик АД, които се повишиха с малко над 8%. На отрицателна територия приключиха тримесечието единствено акциите на Неохим АД, Алкомет АД и Индустриален капитал Холдинг АД. Въпреки че напуснаха SOFIX, дяловете на Индустриален Холдинг България АД също се представиха достойно, като за периода отбелязаха ръст от 16%. Акционерите на ЧЕЗ Разпределение България АД бяха изненадани доста приятно с дивидент от 25 лева на акция, което се отрази в цената им с повишение от 10%. От дружествата, влизащи в BGREIT,най-добре се представиха дяловете на Булленд инвестмънтс АДСИЦ, стойността на които нарасна с близо 20%. Ръст от над 5% за тримесечието регистрираха и книжата на Актив Пропъртис АДСИЦ. 

Коментарът е на Апостол Апостолов,
Брокер в „Ди Ви Инвест” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Продължаващи ръстове на рисковите активи, въпреки индикациите за нормализиране на паричната политика

        След леко забавяне в началото на месец април, пазарите на акции продължиха възходящото си движение до края на май. Последният месец на тримесечието не бе толкова благосклонен към инвеститорите, като индексите в Европа и Великобритания заличиха голяма част от печалбите през периода, но все пак на годишна база отбелязаха значителни ръстове. Фондовите пазари в САЩ, Япония и особено в развиващите се държави запазиха печалбите си и през второто тримесечие. Доходностите на държавните ценни книжа продължиха спада си от началото на годината до края на месец юни, когато съществено се покачиха в резултат на засилената реторика от страна на големите централни банки за ограничаване на монетарните стимули и покачване на бенчмарковите лихви. Както акциите, така и инструментите с фиксирана доходност не реагираха положително на изявленията от страна на председателя Драги, че ЕЦБ може скоро да започне редуциране на количествените улеснения, а Банката на Англия - да покачи лихвените равнища до края на годината. Марио Драги подчерта, че скорошните по-слаби данни за инфлацията са временни и че икономиката продължава да се възстановява, което предполага и по-гъвкава парична политика в бъдеще.

    Освен че тримесечието бе наситено с редица вербални и реални стъпки от системните централни банки, то се характеризираше и с много политически събития. В началото на периода пазарните участници даже и не предполагаха, че ще предстоят нови избори във Великобритания, а се бяха фокусирали върху изборите във Франция. Там категорично бе отхвърлена антиевропейската политика на Марин Льо Пен, като проевропейският и реформистки настроен Емануел Макрон спечели както президентските избори, така и голямо мнозинство в парламента. В резултат на успокояването на политическата ситуация в Европа, председателят на ЕЦБ – Марио Драги заяви, че политиката вече не е толкова съществен рисков фактор пред икономическото развитие на континента. За сметка на това във Великобритания решението на Тереза Мей да насрочи извънредни избори доведе до отслабване на мнозинството и стабилността на нейното правителство в един решителен за страната преговорен период за излизане от ЕС. Сравнително без особено внимание бе възприета новината за преструктурирането на две банки в Италия и една в Испания, което обаче показва, че системните банкови проблеми в Европа далеч не са решени.

        С оглед продължаващото „затягане” на пазара на труда в САЩ, през месец юни Фед покачи лихвения коридор за втори път през годината и анонсира, че относително скоро ще започне да намалява размера на баланса си чрез постепенното редуциране на заместването на падежиращите емисии в портфейла на банката. Също като ЕЦБ и Фед счита, че отслабените инфлационни очаквания от началото на годината са преходни и че икономиката е на етап, при който спадащата безработица скоро ще породи и инфлационен натиск в заплащането на труда в съзвучие с кривата на Филипс. Представители на Фед изразиха и опасения относно нивата на цените на активите и индексите за финансовите условия, които продължиха да бъдат в експанзионистична територия въпреки мерките за затягане на паричната политика.

     Пазарите на акции и облигации на развиващите се страни бяха сред най-силно представилите се финансови активи през периода. Те бяха подкрепени от спада на долара, добрите данни за печалбите на компаниите и стабилизирането на китайската икономика през последното тримесечие.

      Един от най-важните въпроси до края на 2017 г. ще бъде дали цените на  финансовите активи могат да устоят на постепенното оттегляне на монетарните стимули, които без съмнение бяха основният фактор за доброто им и устойчиво представяне и за рекордно ниската волатилност като цяло през последните осем години. Въпреки слабите данни за икономическата активност в САЩ от началото на годината и спада на доверието у потребителите и бизнеса след забавянето на обещаните реформи от страна на новата администрация, рисковите активи продължиха възхода си и отбелязаха едно от най-силните полугодия от 2008 г. насам. Това се дължеше основно на два фактора: глобалния рефлационен импулс и продължаващото вливане на рекордна ликвидност (изкупувания на активи от ЕЦБ, ЦБ на Япония и Англия в размер на около 1.5 трл. щатски долара, както и от разпределената печалба от корпорациите под формата на изкупувания на акции и дивиденти). От друга страна, някои важни фундаментални показатели предполагат далеч по-малък ентусиазъм и по-голяма предпазливост у инвеститорите – десетгодишните щатски книжа се търгуваха в сравнително тесен диапазон, завършиха полугодието на по-ниска доходност спрямо края на миналата година, лихвеният диференциал между тях и германските книжа се стесни, а кривата на доходност продължи да става по-полегата – обикновено индикатор за предстоящо икономическо забавяне. Щатският долар заличи напълно поскъпването си от президентските избори, цените на суровините и петрола отбелязаха значителни понижения, а данните за кредитирането на бизнеса от страна на банките в САЩ са на нива, които исторически предхождат рецесия или силен спад на активността през следващите тримесечия.  Китай, от своя страна, се бори между необходимостта да охлади корпоративното кредитиране, да ограничи извънбалансовите активи и ръста на жилищния пазар, без да предизвика голямо икономическо забавяне, и в същото време да поддържа стабилен курса на валутата и размера на валутните си резерви.

        С оглед на изложеното, през втората половина на годината инвеститорите трябва да следят внимателно за влиянието върху рисковите активи на намаляващите монетарни стимули от страна на Фед, ЕЦБ и Банката на Англия; за това дали ликвидността ще може да бъде заместена от по-устойчиви детерминанти на цените на активите – особено от фискални и структурни политики, насочени към растеж в САЩ и Европа; както и за това дали широкото разпространение на пасивни инструменти и стратегии за инвестиране, които обещават голяма ликвидност на инвеститорите и същевременно потискат пазарната волатилност в условията на рекордни монетарни стимули, няма да се окажат един от факторите, които да задълбочат пазарните сътресения в близко бъдеще при опита за нормализиране на паричната политика.

Коментарът е на Атанас Тотков,
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД