|
Пазарите на акции имаха добър старт на годината, затвърждавайки силното си представяне от края на 2016 г.
Изборите в САЩ и свързаните с тях очаквания за данъчни облекчения, увеличени публични разходи и регулаторна реформа, несъмнено изиграха основна роля в ръста на индексите от ноември миналата година насам. Значение обаче имаха и подобрението на бизнес и потребителските нагласи, които започнаха да се възстановяват още преди изборите. Доколко тази тенденция ще се запази ще зависи и от това дали настроенията на икономическите участници ще се трансформират в реални икономически показатели, по-стабилен икономически растеж и по-високи корпоративни резултати.
През месец март т.г. щатските акции забавиха ръста си от началото на годината, след като се появиха въпросителни за способността на новата администрация да прокара обещаните мерки, особено след провала на новата здравна реформа в резултат на бламирането от определени групи от републиканското мнозинство в Конгреса на САЩ. Политическите битки във Вашингтон вероятно ще продължават да оказват съществено влияние върху пазарите и в следващите месеци. Много финансови анализатори считат, че рисковите активи, настроенията и позиционирането в момента отразяват предимно положителните новини и очаквания, и затова негативните изненади биха могли да повлияят в несъразмерно по-голяма степен.
Добрите данни не отминаха и глобалната икономика, като оптимизма за икономическите перспективи се повиши и извън САЩ. В Европа бизнес проучванията отбелязаха най-високите си стойности от пет години, а потребителското доверие се възстанови до близки до предкризисните нива. Това се отрази и на голяма част от европейските компании, които, след изоставането си през 2016 г., започнаха да отчитат значително покачване на финансовите резултати и по този начин представянето на европейските индекси на акции се доближи и дори надмина ръста на американските широки индекси. Политическата ситуация в Европа също внесе по-малка от очакваната несигурност, като резултатите от изборите в Австрия и Холандия показаха, че прогнозите за скорошнoразпадане на Еврозоната на този етап са неоснователни и преувеличени. През предстоящото тримесечие погледите ще са фокусирани към френските избори за президент, където ще се следи дали тези тенденции ще продължат с прогнозираната загуба на кандидата на евроскептиците Мари Льо Пен от проевропейкият центрист Емануел Макрон.
Развиващите се пазари също регистрираха подобрение на икономическите показатели и очаквания, и така последните две тримесечия белязаха един от най-синхронизираните етапи на растеж през последните години. Съчетано със спада на долара и спирането на покачването на доходностите на държавните облигации от началото на годината, това се отрази благоприятно върху представянето на акциите на азиатските и развиващите се пазари.
Докато глобалните икономически нагласи и данни като цяло бяха позитивни, бизнес доверието във Великобритания се понижи, инфлацията отбеляза рязко покачване, а ръстът на заплатите се забави, което оказа натиск върху реалните възнаграждения. Задействането на член 50 от Лисабонския договор от своя страна постави началото на дълъг период на значителна неизвестност и несигурност пред британската икономика.
Данните през тримесечието за японската икономика бяха умерено положителни, като проучванията на производителите продължиха да показват експанзия, а безработицата спадна до 2.8%. От друга страна, поскъпването на йената през периода потисна представянето на японските индекси на акции.
Една от основните причини за поскъпването на японската йена бе преустановяването на тренда на покачване на доходността на щатските държавни книжа и съответно - на разширяването на лихвените диференциали. Още в началото на 2017 г. пазарите вече очакваха покачване на референтната лихва от Федералния резерв на два пъти през годината. Така решението за вдигането им с 25 базисни точки през месец март не се отрази значително върху доходностите на бенчмарковите книжа, като дори по-дългите се понижиха след като Фед не увеличи прогнозата си за терминалното ниво на референтната лихва. Ако положителните очаквания се запазят, а инфлационните индикатори продължат ръста си през следващите месеци, Фед е твърде вероятно да покачи лихвите с повече от прогнозираните два пъти, то държавните книжа могат да се окажат под значителен натиск. Европейските суверенни облигации също биха могли да реагират негативно, ако пазарните участници насочат вниманието си към потенциалната възможност за предсрочно прекратяване на изкупуването на активи от ЕЦБ, особено след като резултатите от френските избори за президент станат известни и ако ценовите показатели се запазят на текущото равнище.
Корпоративните облигации като цяло се представиха положително през тримесечието, подпомогнати от добрите корпоративни резултати, стабилизирането на бенчмарковите лихвени нива и въпреки спада на цените на петрола през разглеждания период.
Коментарът е на Атанас Тотков
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД
|
