БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Третото тримесечие на 2016 г. бе изключително успешно за инвеститорите на БФБ – София - всички дружества от състава на индекса на сините чипове SOFIX приключиха на положителна територия

           В края на периода SOFIX премина границата от 500 пункта, което за последно се бе случвало на 8-ми май, 2016г. Основен двигател на ръста на цените на БФБ - София беше стартирането на борсовата търговия с репликиращия състава и изменението на SOFIX фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Само за първите три дни от дебюта си на БФБ - София, той успя да събере активи за близо 1 млн. лева. Подобна сума, инвестирана за покупки на акции от състава на SOFIX, логично доведе до силен ръст в цената им, особено на дружествата с по-голямо тегло в индекса. Така само през последната седмица от месец септември т.г. най-старият борсов индекс у нас отбеляза ръст от 2,3%, а за целия месец повишението бе с 6,9%. За тримесечието SOFIX добави малко над 11% към стойността си. Най-печеливши през последните три месеца бяха книжата на Албена АД, цената на които нарасна с близо 24% (до 55,16 лева за акция). Интересна бе търговията с дяловете на Албена инвест холдинг АД през последния месец на третото тримесечие, като по брой сделки за периода заеха трето място. Интересът към тях бе породен от възможността за евентуална печалба в размер на близо 45 лева от замяната на 1 акция на Албена инвест холдинг АД срещу такава на Албена АД. Разбира се, това ще се случи, ако на насроченото за 11-ти октомври т.г. общо събрание на акционерите бъде одобрено вливането на холдинговото дружество в Албена АД.

          С близо 20% се повиши цената на дяловете на Стара планина холд АД, Индустриален капитал холдинг АД и Холдинг Варна АД. Силен ръст от над 12% регистрираха и книжата на Софарма АД. В крайна сметка, всички дружества от състава на SOFIX приключиха тримесечието на положителна територия.

         Широкият BGBX40 също се представи добре през последните три месеца, добавяйки 7,75% към стойността си. Впечатляващ бе ръстът при книжата на Алкомет АД, цената на които нарасна с цели 60% до нива от 14 лева за акция. Значителен ръст от близо 40% до 16,30 лева за акция регистрираха и дяловете на Биовет АД. На 25-ти юли 2016г. Хювефарма ЕООД и Опортюнити 2009 ЕООД отправиха търгово предложение за изкупуване на акциите на дружеството на цена 13,30 лв. След като Комисията за финансов надзор (КФН) не го одобри, цената на предложението бе повишена до 14,40 лв. Тази цена също не бе одобрена и в крайна сметка на 20-ти септември т.г. КФН окончателно забрани търговото предложение за изкупуване на акциите на Биовет АД.

         Добре се представиха и книжата на Хидравлични елементи и системи АД, както и тези на Агрия груп холдинг АД. За тримесечието те отбелязаха повишение съответно от 22% и 11% до нива от 3,95 и 11,40 лева за акция. На обратния полюс бяха книжата на Юрий Гагарин АД, които изгубиха нови 9% от стойността си. Дяловете на тютюневия холдинг намериха подкрепа на нива от около 32 лева за акция и приключиха тримесечието почти без промяна в цената.

        BGREIT също завърши тримесечието на положителна територия. За разлика от останалите индекси на БФБ - София, ръстът при него бе минимален в рамките на 1%. От дружествата, включени в състава на BGREIT най-голямо повишение от 5% отбелязаха дяловете на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. На другия полюс останаха книжата на Булленд инвестмънтс АДСИЦ, които изгубиха малко над 7% от стойността си за последните три месеца.

Коментарът е на Апостол Апостолов,
Брокер в „Ди Ви Инвест” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

През третото тримесечие на 2016 г. водещите централни банки отново бяха факторът, оказващ най-голямо влияние върху финансовите пазари

    Международните финансови пазари останаха устойчиви на редица потенциално дестабилизиращи политически събития в периода юли-септември, за разлика от първите две тримесечия на годината, когато се наблюдаваха големи ценови колебания. Независимо от това, остават въпросителните в каква степен цените на повечето активи отразяват съпътстващите ги рискове. Ниският, но устойчив растеж на световната икономика, съчетан с агресивната монетарна политика на ЕЦБ и Японската централна банка (ЯЦБ) и колебаещ се Фед, подкрепиха риск-апетита на инвеститорите през разглеждания период. В резултат на това, волатилността на финансовите пазари достигна рекордно ниски нива, цените на суровините нарастнаха, корпоративните кредитни спредове се стесниха, стойностите на индексите на акции се повишиха, а инвестиционните потоци към нововъзникващите пазарни икономики се възобновиха. В същото време, доходностите на държавните ценни книжа на най-развитите държави регистрираха нови рекордно ниски нива, като инструментите с негативна доходност надминаха 10 трилиона щатски долара. Засиленото търсене на допълнителна положителна доходност се отрази благоприятно и на суверенните облигации на страни с по-нисък кредитен рейтинг (включително и България), където доходностите се понижиха и в резултат на силното стесняване на спреда спрямо бенчмарковите емисии.

      През месец юли Германия емитира за първи път в историята си 10-годишни държавни облигации на отрицателни нива (- 0.05%). На пазара на британските гилтове, покупките на английската централна банка, съчетани с първоначалното нежелание от страна на институционалните инвеститори да продават, доведоха до спад на доходностите до рекордно дъно. Благодарение на капиталови печалби в резултат на спадащите доходности, представянето на инструментите с фиксирана доходност за годината вече надвишава ръста на повечето пазари на акции.

    Отрицателните нива, подкрепени от изкупуванията на книжа от страна на ЕЦБ, се пренесоха и на пазара на висококачествени корпоративни облигации, особено в еврозоната. Спредовете на европейските и нововъзникващите висококачествени и рискови корпоративни книжа се стесниха до нива от началото на 2015 г. Движението при емисиите, деноминирани в щатски долари бе по-слабо и поради по-голямата експозиция към енергийния сектор и продължаващите признаци за обръщане на цикъла на фалити в негативна посока. Промяната на програмата за количествени улеснения от страна на ЕЦБ в посока изкупуване и на корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг стимулира редица компании в САЩ да емитират дълг на европейските пазари.

    Несъответствието между рекордно ниските доходности, от една страна, и рязкото покачване на индексите на акции при ниска волатилност, от друга страна, поставят под съмнение дългосрочната устойчивост на тази ситуация. Изоставането на банковите акции спрямо широките индекси през годината, поскъпването на цената на финансиране на междубанковите пазари и на премиите за застраховка срещу фалит на отделни финансови институции в еврозоната, свидетелстват за наличие на определено напрежение на тези важни пазари. Ревизираните прогнози за редуциран растеж на световната икономика и ниските инфлационни очаквания, съчетани със слаба инвестиционна активност и влошаващ се фундамент на редица компании, допълнително внасят несигурност относно това дали текущите пазарни нива на повечето финансови активи са обосновани.

Коментарът е на Атанас Тотков,
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД