БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Единствен индексът BGREIT се оцвети в зелено и успя да добави 3,1% към стойността си за първите три месеца на тази година

През първото тримесечие на тази година се запази негативният тренд на SOFIX, който преобладава на БФБ - София още от средата на 2014 г. Така от месец май на 2014 г. досега най-старият борсов индекс у нас изгуби малко над 1/4 от стойността си. Само през първите три месеца на настоящата година SOFIX бележи спад от 3,3%. Най-ниска стойност от 441,77 пункта бе регистрирана на 21-ви януари т.г. От тази дата до края на първото тримесечие на 2016 г. индексът се колебаеше в много тесен интервал от 441-454 пункта. Широкият BGBX40 също отбеляза понижение за периода, като загубите му от началото на годината възлизат на 3,7%. Единствен индексът BGREIT, отразяващ движението на цените на дружествата със специална инвестиционна цел,  се оцвети в зелено и успя да добави 3,1% към стойността си за трите месеца на тази година. Основното, с което ще се запомни търговията на БФБ - София през последните няколко седмици, е сривът в цената на акциите на Булгартабак Холдинг АД. След официално изявление на представители на холдинга от началото на март стана ясно, че от 1-ви април дружеството спира износа на продукция за Близкия изток. Освен това, плановете предвиждат ограничаване на производството в София БТ и съкращаване на 400 служители от предприятието. Всичко това доведе до масирани разпроджби и срив в цената на акциите на тютюневия холдинг. Така, само за периода от 10-ти март до края на месеца, книжата на Булгартабак Холдинг АД успяха да изгубят над 40% от стойността си. От събитията около холдинга пострадаха и акциите на Юрий Гагарин АД, които за същия период регистрираха спад от 25%.

От книжата на компаниите, включени в SOFIX, най-големи загуби през първото тримесечие на годината претърпяха тези на Химимпорт АД. Те се понижиха с малко над 15%. Спад в рамките на около 10% отбелязаха и акциите на Монбат АД и ПИБ АД. Публикуваните финансови резултати за януари показаха понижение от 38% на консолидираната брутна печалбата на годишна база на Монбат АД. Загуби от малко над 7% за тримесечието претърпяха и дяловете на ИХ България АД. На обратния полюс за периода останаха книжата на Фонд за недвижими имоти (ФНИ) България АДСИЦ, които отбелязаха ръст от 9%. В края на февруари дружеството увеличи номиналната стойност на емитираните акции от 1 лв. на 3 лв. и съответно намали техния брой в съотношение 3 към 1. Представител на ФНИ България АДСИЦ заяви, че крайната цел на обратния сплит е последващо увеличение на капитала, което ще бъде използвано за реализиране на нови проекти.

От останалите компании на БФБ - София раздвижване имаше при дяловете на Софарма имоти АДСИЦ, които за първите три месеца на тази година се повишиха с близо 8%. След реализираната печалба от 6,046 млн. лева за 2015 г., възможният дивидент, който могат да получат акционерите в дружеството, се оценява на близо 30 ст. на акция. Ръст от 13,5% отбелязаха и книжата на БФБ–София АД. Все пак по-голяма част от акциите на дружествата, регистрирани за търговия на родната борса, приключиха периода на отрицателна територия. По-сериозни загуби претърпяха книжата на Синергон Холдинг АД, Еврохолд България АД, Спарки Елтос АД, Зърнени храни България АД, Билборд АД, Проучване и добив на нефт и газ АД и на някои от останалите публично търгувани компании.

Коментарът е на Апостол Апостолов 
Брокер в „Ди Ви Инвест” ЕАД

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Финансовите пазари през първото тримесечие на 2016г.

Решението на Федералния резерв (Фед) в САЩ за покачване на референтната лихва от средата на декември 2015 г. първоначално не се отрази съществено върху относителната стабилност на пазарите до края на миналата година. Първият месец и половина на 2016 г. за сметка на това бе белязан с един от най-големите спадове на индексите на акции от началото на финансовата криза насам. Първоначално, пазарите се фокусираха върху отслабващия растеж в Китай и нестабилността на икономиките на развиващите се държави. Растящото безпокойство за глобалния растеж доведе до резки понижения на цената на петрола и валутните курсове на развиващите се икономики и до търсене на сигурност в суверенните облигации на най-развитите държави. Спадовете се отразиха и на рисковите активи на напредналите пазари, като намалението на наклона на кривите на доходност и разширяването на кредитните спредове дисконтираха (намалиха) увеличените опасения от глобална рецесия. Влошените макроикономически показатели и действията на централните банки подхраниха очаквания за продължаващо понижение на лихвените равнища и съответно за намаляващи банкови печалби. В края на януари японската централна банка изненада пазарните участници с въвеждането на отрицателни лихви по резервите, през март Европейската централна банка (ЕЦБ) разшири обема и структурата на изкупуваните активи и понижи бенчмарковите лихви до - 0.40%, а Фед обяви, че проучва теоретично възможността за въвеждане на отрицателни нива и в САЩ. На фона на слаби резултати и рискови експозиции към емитенти на суровини, особено в Европа и Япония, акциите на редица големи банки се сринаха с по-големи темпове от широките индекси. Кредитните спредове се разшириха до стойности, които отразяваха евентуална невъзможност за посрещане на купонни плащания върху т.нар. конвертируеми облигации под условие на някои от големите банки. Волатилността бе подсилена и от опасенията на пазарните участници за все по-малката ефективност и все по-ограничените мерки, които монетарните власти имат на разположение за противодействие на отслабващата световна икономика. С оглед на лимитираните фискални възможности и отбягването на важни структурни реформи от останалите институции, действията на централните банки сами по себе си вероятно вече са твърде близо до предела си.

През втората половина на първото тримесечие на т.г. обаче пазарите на рискови активи, особено в САЩ, отбелязаха едно от най-големите възстановявания в историята след двуцифрените понижения в началото на периода. Основните американски индекси завършиха на положителна територия, европейските пазари заличиха част от загубите (като банковите акции продължиха да изостават, въпреки предприетите стимули от ЕЦБ), а петролът регистрира близо 50% ръст. Основните фактори за рязкото обръщане на посоката след средата на февруари бяха силното понижение на стойността на долара (особено спрямо йената) в резултат на по-смекчената позиция на Фед относно темпа на нарастване на лихвите в САЩ; техническите закривания на големи „къси” позиции чрез покупка на активи и обратните изкупувания на собствени акции от страна на компаниите; спекулациите за замразяване обема на производството на петрол, което заедно със слабия долар се отрази положително върху цената на суровините като цяло и на активите с експозиция към пазарите на развиващите се държави; продължаващата кредитната експанзия в Китай и стабилизирането на курса на юана; намеренията на ЕЦБ за изкупуване на корпоративни облигации на европейски компании и т.н.

Също така, през първото тримесечие на 2016 г. най-големи покачвания отбелязаха цената на златото (заради спадащия долар и опасенията за състоянието на банковия сектор), рисковите активи на нововъзникващите пазари, корпоративните облигации на високо рейтингованите американски компании и на европейските извън финансовия сектор, и държавните облигации на най-развитите страни. В другия край на спектъра бе представянето на банковите акции в Европа, китайските, японските и европейските широки индекси на акции, както и стойността на долара спрямо основните световни валути. С малки изменения за периода бяха европейските високорискови корпоративни книжа, бенчмарковите индекси в САЩ и Великобритания и цената на петрола.

Коментарът е на Атанас Тотков 
Портфолио мениджър в „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД